вторник, 13 декември 2011 г.

СЪБУЖДАНЕ -лирика

автор на текста - Юлия Славчева
към днешна дата: 13.12.2011г.

 С Ъ Б У Ж Д А Н Е

Оголели до скъсване нерви
и очакване все да се случи
забравихме да ЖИВЕЕМ
и оставихме да ни е СКУЧНО...


С времето все по-ИНЕРТНИ,
мечтаейки все по-рядко,
заспали сме в нашите дертове,
оакани в щастие РЯДКО.

А ние сме бивши вълшебници
ОТ НИЩОТО НЕЩО ДА ПРАВИМ.
Цял живот бихме се с Мелници,
а сега изведнъж да забравим?!


Ей, хорааааа!...удрям камбаната
и по риза крещя в тъмното...
СЪБУДЕТЕ СЕ  ,  НАРИСУВАЙТЕ
ЦВЕТНОТО  във вашето БЪДЕЩЕ!!!


                                         Посвещавам това стихотворение - откровение 
                                 на моето изгубено, НадявамСеДаСеНамери поколение



понеделник, 12 декември 2011 г.

проект : 1 седмица от моя живот. неделя

Неделя.
Свещения ден.
Когато бях малка, мразех неделите, не знаех какво да правя, всичко интересно ми беше в училище, харесваше ми да уча, да се срещам с приятелите си. У нас се потисках и се чувствах като в затвор.
Сега понякога е същото, защото сме от ония - работохолиците, които не знаят какво да правят, когато не са заети с нещо.
И понеже на Лука ще му е първата Коледа и той не знае какво е елха, Дядо Коледа, подаръци и такива приятни неща, качихме го на количката и в най-големия дъжд отидохме за елха - ама истинска! Да ти мирише на елхичка, на зима, на Коледа .
Не ги одобрявам изкуствените-да , по практично е , но майната му на практичното и мъртвото. Да запазим малкото истински неща в живота си. И  да ви кажа, тези -изкуствените, ги правят от петрол, така ,че няма как да спасите природата. Докато естествените се садят с тази цел-да бъдат отсечени. Ако все пак се чувствате виновни, отидете и засадете няколко дръвчета, за да дадете своя принос.
Украсяването премина трескаво - Пацо показваше на Лука как се подреждат играчките, а той ги береше трескаво от клоните и се мъчеше да не изостава.
Накрая се наложи да го изолираме за 5 минути, за да довършим и оградихме елхата ...с бодлива тел.........ха ха ха, майтапя се,...с 2 табуретки.
А това е едно писмо  до Дядо Коледа на моята племенница - на 5 години - Ния:




Съмненията в живота започват много рано. Например Ния е казала на майка си, че се съмнява в миналогодишния Дядо Коледа, не можело да е той, защото  "бил с гумени ботуши!!!, някви смешни очила и миналата година бил по-стар"....Прозорливост, ей! Все пак модата се следи, да си ги нямаме такива, тинтири-минтири


 
...И с този ден, моят проект приключва.
Ето това е 1 седмица от моя живот, имала съм и много по-вълнуващи седмици, имала съм най-вероятно и по-лоши, но лошите гледам да не ги помня, изчиствам ги от себе си. Нищо не ви спестих, нищо не прибавих. Както се казва : нито  повече, нито по-малко.
Лека нощ! И ангели на възглавницата ви.




текст и фото: Юлия Барбулия, а на испанския - Хулия

неделя, 11 декември 2011 г.

проект : 1 седмица от моя живот. събота

текст :Юлчето
фотография: авторска ,пак Юлчето

Петък вечерта.Самосъжалението и дезориентацията ми удариха тавана. Бях решила да се държа мъжки, въпреки всичко, но вечерта цялото въздържание, невъзможността да си поприказвам с някого, да се разсея с нещо, ме докараха до голямото и изтощително реване. В резултат , посрещнах съботата с огромни оттекли очи, подута...Един съвет: никога не оставайте сами  с мислите си, когато сте на ръба за много дълго време. Излезте, разходете се, срещнете някакви хора, правете нещо, но не се вглъбявайте...шибана работа!
Събота.
Бях отминала критичната точка. Вбесих се на себе си и се взех в ръце.Трябваше да ходя с очила на курса по испански и да лъжа цял ден хората, че имам рядка алергия на очите. Беше ми интересно на испанския.После подстригах трима приятели в салона. Говорих с друг приятел за живота в чужбина, няма да казвам къде,че ако избягам, да не могат да ме намерят :)
И отидох да се видя с 2-ма приятели в мутренския бар на "Шипка" . Тя беше стюардеса по света 4 години.Той я чакаше в България. Преди това са живели заедно само 4 месеца, а сега чакат бебе.Междувременно поддържаха любовта и връзката си, като се виждаха в различни точки на света.Романтично, а? Тя ми каза: животът като стюардеса е много лесен и забавен.Трудно е да се откажеш,защото нищо не ти липсва. Но когато си на такива места, за каквито другите мечтаят цял живот, а ти си там и не можеш да се зарадваш...трябва да разбереш и да усетиш кога да спреш.Защото в крайна сметка , има и други неща ,които да са ти нови и интересни, като например да се закотвиш някъде, да се опиташ да създадеш семейно гнездо, да направиш друг нов експеримент в живота си.
Прибирах се и си мислех, че изолацията не ми действа добре и ще трябва да общувам с повече хора, защото всеки човек е цяла вселена. Баба ми казва:  И от най простия ще научиш поне едно свестно нещо.

проект : 1 седмица от моя живот. петък

Как избрах да описвам баш най-куцата седмица от живота ми, ама съм се хванала на хорото и ще го играя докрай.
Знам,че трябва да се живее за простите неща, но на последък ми е все по-трудно да мисля и чувствам опростено.Обаче колкото и да съм сложно мислеща, ми се налага да приема обикновенното битие. Затова ето показвам едно просто нещо - като тиквеник. 

петък, 9 декември 2011 г.

проект : 1 седмица от моя живот. Сряда и четвъртък

текст:Юлия
Предупреждение!!! Ако не искате да се сдухвате, просто не го четете! Не мога в този момент да бъда позитивна.

Не искам да описвам сряда - черта.........Все едно я е нямало. Знам, че не е честно спрямо проекта, но опитвам се да оставя вратичка, да се измъкна от описание на НИЩОТО.

Четвъртък. 
Премина в тревожност, в усещане , че губя основата, стабилното, това което съм градила с години.Оставали ли сте някога без 1 стотинка дни наред.Да нямате за хляб. Да гладувате физически и душевно. Да знаете , че най-лошото предстои. Обедняваме с часове. Не, не се самосъжалявам, никога не съм изпадала в паника от такива неща, живяла съм твърде дълго на ръба. Наблюдавам се отстрани и откривам, че човек като изпадне в крайна нужда, става много комбинативен. Като да измислиш точно с какво да оцелееш, когато нямаш нищо. Оказва се , че можеш да ядеш и коричка сух хляб. Започваш да бъдеш благодарен за всяка една дреболия. Точно решаваш, че не може да стане по-лошо, и спират тока, и става супер студено, не можеш да стоплиш храната на детето, не можеш да си направиш 1 чай. Поредния урок, колко си зависим и уязвим в цивилизацията и как ВИНАГИ МОЖЕ ДА СТАНЕ И ПО-ЛОШО.
През нощта, когато всичко става още по-плашещо,мисля си най-лошото, представям си как ни оставят на улицата, как ставаме бежанци, как завинаги се махаме.Махаме от какво? И къде отиваме?
Моята приятелка ми казва: Ей,не се мре толкова лесно!
Завиждам й за куража. Обичам я , че е толкова смела. Страх ме е да си призная, че умирам в душата си, като че ли отказвам да се надявам нещо да се подобри. Предавам ли се? Това ли е ?
Откакто живея с тази тревожност, не  мога нито да чета, нито да гледам филми, нито да говоря с някого. Вижда ми се безсмислено и лицемерно. Какво да кажа? Какво да премълча? Кого го интересува? Всички са толкова погълнати от собствените си терзания и проблеми.
Преди 20 години се размотавах с един Боби-Металиката, а той ми викаше : "Животът е КУРав и СУРАв",  аз се смеех и не можех да разбера какво не му харесва на този живот.

сряда, 7 декември 2011 г.

проект : 1 седмица от моя живот.Вторник

P.S. още от понеделник. 
Бях с много близък за мен човек на по чаша вино, споделяйки си съкровенни тайни. Прибирам се по тъмно и гледам свети прозореца на детската - Пацо гушнал Лука и се клатят като двама мечоци , протягат се за памперс над гардероба.Стана ми толкова топло и хубаво, че се затичах по стълбите.

Вторник.
Навън е надвиснало оловно сиво в очакване на първия сняг. Напомня ми за сибир, за Коми, като дежавю от миналото. Още от сутринта си го усещам, че днес ще е един мързелив ден, само ще се мотаем наоколо. Приемам го такъв и го започвам. Лежа в стаята на Лука, на белия килим, търкалям се , вземайки елементи от йогата, а малкият се доближава и целува коленете ми.
Пацо ни прави закуска - принцеси със сирене и яйца, запечени във фурната и бонус - компот от ягоди. Хормоните ми нещо са неконтролируеми и капризничат, не им е достатъчно, искат и сладко от ягоди и сурова туршия. После моля Пацо да ми каже някоя от неговите рецепти за риба - той е голям майстор,ей! Лука е нахитряло-весел , в чудесно настроение. Даваме му пюре с риба хек, за да усети и той Никулден. Аз му разказвам, че днес се яде риба, а той сочи аквариума и вика тревожно : О - О-О!!!! Мисли си , че сме изяли домашните любимци.
Гледам малко клипове на Ейми, представям си как всички са пред екраните си и очакват нещо да се случи...Мисля си колко нещастие и мъка има по света. Как напоследък става все по трудно да се съхраниш и да бъдеш оптимист, мисля си за филма Future -посланието... докъде сме стигнали, меланхолията, празнотата, депресията, самотата, страха, отчаянието, лудостта, очакването, нищото....
Всеки път мислено благодаря за това, което имам и което съм. Нищо повече не ми трябва. Имам цялата любов в себе си. И я виждам в очите на детето ми и на мъжа ми, когато ме прегръщат. 

"Ти си такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание. Каквото е твоето силно вътрешно желание, такава е и волята ти. Каквато е волята ти, такива са делата ти. Каквито са делата ти, такава е съдбата ти. "


Подготвяме празничен обяд. Аз направих картофена салата с праз, а Паци пържи балканска пастърва. С биричка. За мен Ефес, за него-тъмна Гинес.
Едни ще си помислят-тия как си угаждат, други ще кажат ебаси колко скучно, нищо не им се случва, трети, които копнеят за семейство,  тайно ще  завидят, а аз ви казвам, че всичкое относително и субективно - кой от каквото има нужда. 
Всеки намира смисъла в различни неща, резултатът е важен, колко е пълна къщичката на душата ти и дали е топло, дали свети...ей такива неща.
И понеже лежах цял ден, после не ме свърташе на курса по испански.

Смачках Лука за лека нощ и гледах за най-строгите затвори по света - какво ли е да те затворят в клетка 1 на 5 метра, като животно...за 10 години или до живот. 
Всеки е в клетка, но друго си е да си мислиш, че можеш да скокнеш до Лондон, до Кауфланд или на кафенце, а?!

вторник, 6 декември 2011 г.

Никулден. Див шаран с марината

 текст Юлия; рецепта : Пацо


Честито на всички именици Николайчовци, Николети, Николи...много да са здрави - физически и най-вече психически!!!
Никулден е православен празник на Свети Николай Мирликийски - покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.
Празникът се отбелязва на 6 декември. По принцип празникът се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват по стар стил.В традицията на празничната маса e да се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.
Но нека да спазим традицията, вмъквайки нещо и от себе си, за да ни е по-интересно. Моето предложение е да ви покажа как Паци прави шаранА...Слушайте сега:

ДИВ ШАРАН С МАРИНАТА (може да го направите, но рецептата е със запазени права, хич да не ви хрумва да я преписвате като ваша :))))

Необходими продукти:
див шаран 1-1.5 кг - 1 бр.
пресен дивесил / или сух
300 мл прясно мляко
сол
царевично брашно
зехтин
за заливката: 2 връзки магданоз, 5-6 скилидки чесън, 3-4 супени лъжици оцет
Приготвяне: 
Изчистения и измит шаран се накисва в прясното мляко и се оставя 2 часа в хладилника.
Нарязва се на котлети, осолява се и се овалва в царевичното брашно.
Пържи се в силно загрят зехтин до златисто от 2-те страни. Вади се и се подсушава върху кухненска хартия.
Заливка:В купа се слага ситно нарязания магданоз, чесън, добавя се оцет и се разбърква (по желание може да се добавят накълцани люти чушки)
Подреждате изпържения шаран и го заливате със заливката.
Да ви е вкусен Никулдена!

понеделник, 5 декември 2011 г.

проект : 1 седмица от моя живот.Понеделник

Ставам в 8ч., за да нахраня Лука. Правя му попара с масло, сиренце и прясно мляко.Той както винаги е обезумял от глад. Храня  го половин час. Разбирам се делово с баща му как да протече деня. Отивам до яслата на Лука. До магазина , да напазарувам , връщам  се с една кофа с портокали - явно това ще ядем следващите дни :))))
Закусвам. Готвя манджа със свинско, картофи , праз, моркови и чушки за малкия. Говоря с една приятелка, уговарям си часове с клиенти на салона, за по-късно, с момчето от ДЗИ, за щети, сметки, вноски, дати и т.н. обичайните неща. 
Лука междувременно се е наакал, преобувам, проветрявам, сресвам го,после той се сресва, говорим си, пея му малко джаз -мелодията на Пинко розовата пантера в моя джаз-интерпретация, той е замислен, но му харесва. Подреждам стаите, сменям спално бельо, подреждам кухнята, спалнята, хола, антрето, изхвърлям боклука. Правя си едно кафе с мляко, фреш- от кофата с портокалите...
...Лука ми подава чувалчето за спане, демек :слагай ме , че съм умрял за сън. Слагам го, целувам го. Имам 1 час да свърша останалите неща.
Правя счетоводството на цели 2 магазина, изписвам стока, смятам обороти, говоря с продавачки, пиша имейли. За 1 минута хвърлям поглед и на фейса, за да съм в час с останалите...Междувременно става 12 часа.
Имам да ушия няколко скъсани пуловера. Заемам се. Кърпейки ги, си представям, че е 18-ти век, мъжете са на лов или за дърва, а аз пред огъня кърпя дрехите им и ми става някакси уютно в този измислен 18-ти век.
Следобяд имам няколко бизнес срещи, няколко клиента за подстригване и сешоар, 1 боя.
Утре съм на курс по испански и ще трябва да си прочета лекциите от миналия път, да пиша домашно, да уча текст.
Вечерта ще вляза в ролята на майка-ще къпя,храня,обличам и преспивам малкия, че си говорим с баща му за него, за деня ни как е минал , за предстоящия ден , какво трябва да се свърши. Ще си говорим за елхата и костюма на дядо Коледа , които ще купим за пирвата Коледа на Лука; за магазините ни, добре ли вървят; за детето какво е казало и направило днес; за това, кой какво е прочел  и какво ни е развълнувало, за някое ново прозрение за живота и малко мечти как ще пътуваме до края на живота си. После ще гледаме един филм, Той ще заспи, гушнал ме, а аз ще си дочитам книгата "Фейсбуки"-на Любен Дилов, за да се приспя.
Само толкова. Все пак едва е  понеделник!

събота, 19 ноември 2011 г.

Време за луканки, червено вино , кисело зале...и малко семеен уют

Време за луканки, червено вино , кисело зале, сарми,  бахур, разговори на маса, спомени за миналата Коледа, ходене на гости на роднини в провинцията  в неделя, сваляне ,със задоволство, на пълни касетки с ябълки, компоти, туршии, истински яйца от свободолюбиви кокошки , 1-2 тикви за колорит...и всичко това екологично чисто!!!  Поглеждаш скришом комшията с любопитство , а той какво разтоварва.
Запълваш пространството с битови атрибути, вече ти е спокойно, че ще изкараш зимата на топличко, мухайки на воля, успокоен, че в храната ти няма токсини, поне не много, а и знаеш произхода й.
Време за духовно израстване - най-после да прочетеш купчината интересни книги, които си си набелязал, да научиш един език нов до пролетта, да имаш време да мечтаеш къде да попътуваш на пролет и да общуваш със себе си. Да избереш да си Вселена и да се радваш на добротата , силата и свободата,с които те изпълва това чувство.
Ей такива хаотични мисли ми се въртят в момента. Как  тръгваш от бахура и стигаш до Вселената и душата. Ами то човек като е сит, може да мисли и за по-възвишени неща,
Изключвам йогите -на тях им стига връзка магданоз, и ония ,които се хранят със слънцето - те това е  перпетуум мобиле!

вторник, 8 ноември 2011 г.

посветено на другите, с които не искам повече да се съобразявам

текст: Юлия
 
Когато отрязах всички около себе си,
усетих как някаква тежест падна от плещите ми
и разбрах, че цял живот съм гледала да угодя на другите,
да бъда такава , каквато те ме искат,
да предусещам желанията им,
да бъда мила, за да им угодя,
да бъда внимателна, за да не обидя някого,
да внимавам какво говоря,
да си замълчавам, когато искам да крещя...
Нощем преживявах всичко...
казани думи, неясни погледи, дали този или онзи ме е харесал...
Никой не ми позволи да бъда себе си.
Още първия път, който казах истината,
вече бях отритната...
дойде им прекалено горчиво 
от моите думи.
Казаха ми: марш от спретнатия ни живот,
тук не е прието да се казва истината в очите, прекалено грозно е .
Преди ме беше страх да не хлопнат вратата пред мен
и да ме оставят объркана и необичана...
а сега олекнах 
освободих се от тежестта на предразсъдъците си
и от отровата на другите.
Вече не е необходимо да обмислям всичко, 
нито пък да се преструвам . 
Свободата е превилегия само на "лудите".
Наричайте ме както искате - това са само ваши класификации, не и мои.
Не ми трябва вашето одобрение.
Вече знам , че съм силна 
и знам цената си.
Ако това не ви харесва, си е ваш проблем.

понеделник, 24 октомври 2011 г.

късметче от кафе

"този, който е навсякъде 
не е никъде"

Мисля върху това от тогава.
Студен октомврийски ден
сива неделя
режещ вятър 
Пия кафе
в утробата на нов жилищен блок-
от ония с вътрешен двор
с 3 студия за красота , 2 кафета, 1 пицария 
и изглед към олющен грозен кран.
Имам късметче,
винаги вярвам 
в случайните прозррения:
"ТОЗИ,КОЙТО Е НАВСЯКЪДЕ , НЕ Е НИКЪДЕ"
усещам, че някой ме дебне и ме разгадава,
без да съм му разрешила да чете мислите ми...
Напоследък се опитвам да съм навсякъде,
но нямам истинско усещане за пълнота.
Все не ми стига, каквото и да правя.
Искам да прескачам от сфера в сфера с лекота,
да упражнявам различни професии и хобита едновременно, 
да съм майка, жена, приятелка, фризьор,счетоводител,
танцьор, художник, аранжор,дизайнер на лампи,
компютърен специалист...
"Пенкилер" ще каже някой,
а друг "всестранно развита личност",
а психиатърът пише диагноза  биполярна...
Възможно ли е да има и друга опция?!
Доспива ми се .
Утре ще мисля пак.




 

Притчата на Хорхе и страхът от неуспеха

текст : Юлия Славчева
фотография: от блога на Кристина
 
Всеки ден човек се бори със слабостите си. Казва се "да работиш върху себе си".
Да се изправяш пред страховете си . Да прекрачваш границите на възможностите си, по-точно границите на съзнанието си, тъй като вярвам, че възможностите са неограничени. Просто вярата у едни е повече, у други по-малко. Всички сме чели психоанализи и сме изследвали себе си, обяснявали сме си защо реагираме така или иначе...
Обаче...с времето забравяме за поуките и грешим отново,и страдаме отново и пак търсим отговори, които всъщност дълбоко в себе си сме знаели. Този цикъл няма край за търсещите и не означава нищо за премирените.
Ще ви разкажа приказката на Хорхе Букай за слончето, което било оковано. Обаче ще я разкажа наобратно.
Имало едно време едно малко слонче , което било оковано за едно колче. Колчето било малко, но и слончето било малко, така че, колкото и да се дърпало малкото слонче, за да се освободи, все не можело и не можело. Отначалото се бунтувало, недоволствало, вярвало , че ще успее да се освободи от омразното колче, но всеки ден усилията му били напразни. Накрая слончето се уморило от този безкраен неуспех, обезверило се и се примирило, повече никога не се опитало да се отскубне. Минало много време и слончето пораснало и станало огромен възрастен слон. Интересното в тази история е, че вече порасналия слон пак бил вързан за това малкото колче-онова, от детството му. Всички се чудели защо не се отскубне и не избяга, толкова голям слон, силен, могъщ, пък го държи едно нищо и никакво колче. Защо , според вас????
"Споменът  за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги."  Горкичкият слон си мисли ,че НЕ МОЖЕ. И никога " не дръзва  да постави под съмнение този спомен...Никога не дръзва да изпробва отново силата си...Всички ние крачим по света привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата. Живеем с мисълта , че не можем, просто защото някога...не сме успели."
Споменът от неуспеха, който ни преследва във времето, това е нашата верига,която подрънква и ни напомня да се примиряваме и ни пее в главата :Не , няма да успееш, това не е за теб, слаб си, няма смисъл...като зла мантра, на която се подчиняваме.
Знам, всеки ще го изтълкува според неговия опит.
За себе си реших: не ме интересуват стереотипите на мислене и кое е редно и кое не, кое е смешно и кое налудничаво. Просто ще правя това, което ми извира от душата. Отдавам се на страстта и я следвам. 
Затова се записах на хип-хоп танци на 37 години. Около мен има само деца на 14-15-16 години, но това не ме притеснява. Аз съм там заради магията на танца, заради любовта ми към изкуството във всичките му проявления . Усещам, че само изкуството може да спаси света, само то може да изчисти душата ми. Гмурвам се в този чуден свят, като любопитно дете в любимата му фантазия. Отказвам да порасна. Кой казва кое е реалност?! 
Това е моята реалност и аз я обичам.
Всеки сам прави своя избор. Но моля ви, не мрънкайте,че не става, без да сте пробвали още веднъж.

четвъртък, 22 септември 2011 г.

ЗЕЛЕНАТА ЯХНИЯ НА ЮЛЕТО - само за вегетарианци!!!

Веднага ви споделям една манджичка,която си измислих сама и стана много вкусна:

Съставки: за 1 порция:


300гр. зелен фасул от консерва
1/2 връзка зелен лук - нарязан надълго
1/2 червен пресен домат (обелен и накълцан)
спанак
3-4 скилидки чесън
копър или магданоз
1 л. брашно
1/2 л. червен пипер,
сол на вкус

1/2 бульон (аз сложих пилешки)


Приготвяне за 20мин.:


-Запържваме лука в 1 с.л. зехтин
-Прибавяме брашното - до златисто- бъркаме
-Прибавяме червен пипер - бъркаме
-Спанак (предварително изчистен от дръжките и попарен, за да омекне)
-зелен боб от консерва
-заливаме с малко вряла вода
-стриваме 1/2 бульон
  След като кипне водата прибавяме:
-домат
-сол
-чесън
  Ястието си ври на тих огън  (от време на време доливаме по малко вода и бъркаме, за да не загори), а ние си четем книжки, лафим си във фейса или си бъркаме в носа, защото не ни се занимава. 

След 20 мин. сваляме от огъня, поръсваме с пресен магданоз или копър и поднасяме с кисело мляко.
Ако сте начинаещ вегетарианец, може да си отрежете и малко бахур, за да ви засити!
Добър апетит!





 

понеделник, 19 септември 2011 г.

рибена чорба от сьомга,скат,есетра и раци

по рецепта на Дон Пашкуале
публикува: Юлия Славчева

Продукти  за 6 порции:

5 рака
1 кг изрезки от сьомга, скат, есетра (глава, опашки и др.)
2 моркова
2 картофа
1 чушка
1 глава лук
няколко домата чери
кисели маслини (каперси)
подправки: сол,черен пипер, дивесил, риган, къри, пресен джоджен и магданоз, 
                     2 сухи люти чушки (стрити - или чили)

Начин на приготвяне:

В 3 литра вода сваряваме рибата (10-15 мин.)
Вадим рибата от бульона и я обезкостяваме.
Към бульона добавяме: моркови, лук, чушка, картофи - нарязани на ситно; 
                                            обезкостената риба - така ври на тих огън 10-15 мин.
Добавяме маслини, чери, раци, всички подправки - варим още 20 мин.
Поръсваме със ситно нарязан магданоз.

Към супичката върви една малка ракийка, може и сливова с лед.  
Ха наздраве!


              

неделя, 18 септември 2011 г.

flash mob

 Напоследък бягам от ежедневието, от скуката, от зациклянето, аааа да ме стигне и току измисля нещо ново , с което да се развихря. Ама този път направо скочих от най-горе и полетях. Хора, не съм предполагала, че ще го направя. 40-50 тиинейджъра между 12-18 години и аз танцуваме Beat it на Майкъл Джексън. Бях на 3 репетиции, смях се до сълзи, за пръв път в живота си танцувах модерни танци, бях най-стария кокъл, но се чувствах перфектно. Обичам абсурда и да изкретенясвам и не мисля,че има някакъв праг във възрастта, след който вече не можеш да го правиш. Гордея се със себе си, че  бях част от този грандиозен спектакъл и тази жива колективна енергия още пулсира в мен.


17.09.2011 - флаш моб - на 3 места :


 http://www.facebook.com/#!/julia.dotseva





1.Централна гарa  
2.До църквата "Света Неделя"
3.Пред Народния театър

от Уикипедиа:
Флашмоб (на английски: flash mob или flashmob, в буквален превод „моментна тълпа“ или „внезапна тълпа“) е предварително запланувана и организирана масова акция, в която голяма група хора се появява внезапно на обществено място и в продължение на броени минути изпълнява някакво абсурдно действие след което се разотива също така внезапно, все едно нищо не се е случило.
Флашмоб е особен вид представление, разчитащо на случайна публика. Участниците създават внезапни, понякога абсурдни, понякога смешни ситуации, но изпълняват ролята си сериозно и отговорно с убеждението, че това което правят е напълно нормално и естествено.
Това е вид изкуство, което е извън политиката, религията и икономиката. Участниците нито плащат, нито им се заплаща. Такива събития се организират обикновено чрез интернет, от социалните мрежи и в по-голямата си част хората не се познават помежду си. Това е и една от техниките, използвана от културното заглушаване.
Първият флашмоб е организиран в Манхатън през май 2003 година. През 2009 година, след смъртта на Майкъл Джаксън, е организиран флашмоб, който обикаля почти целия свят и започва от Стокхолм[1].

сряда, 14 септември 2011 г.

КУКУВИЦИ

Аз бягах бос 
асфалтът бе червен
и кукувици нежни прелитаха над мен
и правейки ми вятър 
със лъскави пера,
акълът ми да вземат
им беше мисълта...


текст от песен не помня на коя група...(Ники,Тошо,Марин-от Ямбол)...май бяха Лакрима Кристе,нещо такова


........................................................................

от "Полет над кукувиче гнездо"


Китка,китка,магданоз
твойта хрема в моя нос
тя рибарка е добра 
на кокошки без пера.
Слага своя улов в кочини
шиите им са проточени.
Ала-бала тука спри
в ятото са гъски три.
Първата на изток тръгна
втората на запад свърна
третата незнам защо
кукувичето гнездо
си избра едничка тя
и към него полетя


За всички,които по някакъв начин се чувстват кукувици...



събота, 3 септември 2011 г.

ХУБАВИТЕ НЕЩА - ЛИРИКА

текст: Юлия Славчева

ХУБАВИТЕ НЕЩА СА
НЕПЛАНИРАНИТЕ НЕЩА
СПОНТАННИТЕ
НЕПРЕДВИДИМИТЕ,
ИЗНИКНАЛИ РЯЗКО ЗАД ЪГЪЛА,
РАЗТЪРСВАЩИ ТЕ
ТОЛКОВА ВНЕЗАПНО,
ЧЕ ДОКАТО СЕ ОПОМНИШ,
ТЕ ВЕЧЕ СА ОТМИНАЛИ  .



четвъртък, 1 септември 2011 г.

ВСИЧКО Е ВЪПРОС НА ВРЕМЕ И НА ПИЕНЕ

"...Животът е толкова кратък, негостоприемен и тъп, че човек трябва да прекарва земното си време, опиянявайки се с вино, с поезия, с каквото си поиска, стига да е зашеметен, за да не вижда цялото това безобразие и да се изниже към умирачката, без да гледа спътниците си, ...а още по малко пейзажа навън."

 Сан Антонио
 публикува: Юлия Славчева

понеделник, 29 август 2011 г.

"САМОПОЗНАНИЕТО" - Николай Бердяев

публикува : Юлия Славчева

ОБИЧАМ НЕ ЖИВОТА, А ЕКСТАЗА ОТ ЖИВОТА, КОГАТО ТОЙ ИЗЛИЗА ОТ ПРЕДЕЛИТЕ СИ.

"МЕДИТАЦИЯ И ОСЪЗНАВАНЕ"- КРИШНАМУРТИ

1.
Притежанията ни притежават в по-голяма степен, отколкото ние ги притежаваме
2.
Надеждата е сама за себе си пъкъл.
3.
Знам много добре , че не мога да задържа вятъра в юмрука си.
4.
Любовта не е омраза, нито ревност, нито амбиция, нито дух на съзтезателност с неговия страх от провал.
5.
Когато има любов, не може да има прошка. Прошката идва едва, след като си натрупал злоба, прошката е негодувание.
6.
Целият живот е във всеки един момент. Всеки момент е предизвикателство. Неадекватното посрещане на това предизвикателство е една криза в живота. Ние не щем да виждаме , че това са кризи и си затваряме очите, за да избягаме от тях. Така ослепяваме повече, а кризите се уголемяват.

публикува : Юлия Славчева

петък, 26 август 2011 г.

"ДРОГА" - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

след прожекция на  филма "Дрога"
17.10.2001г. кино "Позитано"
текст - Юлия Славчева


...Наскоро мислите ми кристализираха в един единствен категоричен извод: Може да си лошият или добрият - остави на душата ти да реши каква иска да бъде. Но когато почувстваш истината, отдай й се с цялото си сърце. Бъди влюбен в крайността. Не се страхувай да стигнеш до края. Само истински смелите ще разберат какво има отвъд. Само те ще са видяли всичко. А останалите,  сгушени в скромното си безопасно съществуване, ще минат пътя си несъзнателно, насън, приспани от манипулативния характер на системата. Някои от тях никога няма да се събудят и няма да разберат мисията си - своята собствена роля, ако ще и да е най-черната.
   Всички сме гледали филми, в които главният герой уж е от лошите, а накрая , когато го убиват, неусетно се оказва, че е спечелил сърцата ни и ни е безкрайно тъжно, а ония тъпанари - "добрите"- направо са ни противни. Добре, но питали ли сте се защо става така. Защото те са били докрай себе си, казали са си: МАЙНАТА МУ НА ТОЗИ НЕСЪВЪРШЕН СВЯТ И НА НЕГОВИТЕ ТЪПИ ПРАВИЛА. Кой е казал, че трябва да бъде така?!- Шепа дръзки хора, а останалите, овцете, просто са го приели и дори не са се замислили дали е така.

четвъртък, 25 август 2011 г.

ИЗКУСТВОТО ДА СИ ЖИВ: СРЯДА СУТРИН

ИЗКУСТВОТО ДА СИ ЖИВ: СРЯДА СУТРИН: текст : Юлия Славчева В съня си чествам Kоледа. Венци от борови иглички. Смях и непознати хора. Празнични столове. ...Чувам сънените бос...

СРЯДА СУТРИН

текст : Юлия Славчева

В съня си чествам  Kоледа. Венци от борови иглички. Смях и непознати хора. Празнични столове.
...Чувам сънените боси стъпки на мъжа ми. Той отива до кухнята,пуска бързозавиращата кана и отмерва механично в бебешкото шише точно 210ml вода и 3 равни лъжици сухо мляко. Любимата закуска на оня-здравичкия- синът ни Лука. 
По тънка нишка се спускам от съня и навлизам в друг паралелен свят - залято от слънце утро - 25 август е - най-топлия ден от това лято. Мъжът ми седи на раклата - бос, гол, разчорлен и сънен и държи Бабанчо в мъжка прегръдка, докато той лакомо и шумно премлясква млякото. Открехнала съм мъничко вратата и ги гледам. Приисква ми се да ги снимам. Това са мигове, които отлитат бързо. Докато се обърнем и ще е пораснал.
Наплисквам лицето си и се мушвам в Неговото легло. Чакам го да дойде. Телевизорът е включен и дават страхотно състезание по брейк. Става ми весело.
Лука вече е в кошарката. Сит и доволен. Мърмори на бебешки на Рекси и Баба Жаба. 
Мъжът  ми идва в леглото, гушва ме , гали ме по гърба, знае , че така обичам. Усещам мислите му, които той не споделя, усещам нарастващото му неспокойствие от предстоящия ден, усещам мъжкото му тяло, топлината  и нежността му към мен, загрижеността му към нас с Лука. Гледам  го как се бори всеки ден - понякога лети устремено напред, понякога пада и пак се изправя - като войн - и продължава борбата. 
И в този момент  и аз преливам от нежност към него...И въпреки многото проблеми, надвиснали над нас и черната дупка на кризата, която гледа да ни погълне, аз знам, че това са най-хубавите ни дни. Залята съм от безкрайно спокойствие. Чувствам се защитена.

После той отпушва канала в банята.  Взима душ. Обува панталона на Allsaints. Аз приглаждам косата му с малко вакса, за да не е като облак. Нахлупва сламеното си бомбе, пътешествало с нас по морета, гори и балкани. Целува ме и тръгва да се бори със света навън. Аз оставам да пиша и да закусвам с пчелен прашец от Родопите и кисело мляко.

сряда, 24 август 2011 г.

"ДРОГА"

17.10.2001г
текст : Юлия Славчева





1.
Всеки, който и да е той, където и да отиде, винаги се връща там, от където е тръгнал.
И извървявайки целия този път, той разбира, че истината е била още в началото, там, с него, в него.
Никой не би могъл да избяга от същността си. 

2.
Беден или богат - това са двете страни на монетата. Понякога съдбата благородно се оставя да я подхвърлиш и да уцелиш по-приятната страна, но това са някакви мигновения на заслепение, след което неминуемо ще настъпи отрезвяване. Това непрекъснато подмятане - да летиш и да пълзиш, да си в небето и да си на земята!....


3.
И после въпросът за съвестта - трябва ли да я имаш, за да си по-ценен за себе си или да си затвориш очите и да си докрай брутален. Едното или другото. Изборът - най-великата човешка привилегия. Да позволиш на светлината  или на тъмнината да те обсеби. Кое е истината?! Мрак или светлина?! Или пък някъде по средата, където е най-безопасно?!...Не ми казвайте, че никога не са ви терзали тези неща. Мен лично ме човъркат цял живот.

........следва продължение

вторник, 23 август 2011 г.

"ДЕСЕТ КУЧЕТА ЗА ЕДНА МЕЧТА"


текст : Юлия Славчева
по книгата "Десет кучета за една мечта" на Франсоа Варига



Намерих я в купчината ненужни книги,приготвени за изхвърляне - малка синя книжка за суровия Север, дивата Арктика, ледовете и безумието на един французин, решил да победи бурите и невъзможността.Чета и съм се сгърчила от въображаемия  студ и силата на духа  при тези нечовешки условия. Мисля си: Дааа, лесно е да бъдеш велик сред удобствата на цивилизацията. Не е и трудно да си намериш публика, която да ти се възхищава и да скандира: "Да, ти си най-великия!". Понякога ние изобщо не осъзнаваме колко е лесен живота ни, колко е удобен, как не е нужно да се бориш ден след ден, за да оцелееш. Ние не виждаме всичко това : предметите, без които не можем, навиците, без които не можем, удоволствията, без които не можем, дреболии-хиляди-без тях  бихме се побъркали. От тук и дивият страх да не се лишим от тези неща. 
И понеже е толкова лесно да оцеляваме, пак сме нещастни. Седим и се чудим: къде е клопката. Не може просто така всиччко да е наред...!!! И това не ни дава мира. Затова, ние хората, бидейки мазохисти, сами създаваме болката за себе си, защото тя ни пречиства и изкупва греховете ни, успокоява съвестта ни и ни кара да се чувстваме по-чисти и по-извисени.
Човек наистина не се е променил толкова през вековете - същите потребности: някой да го обича, да е сит, разбран и да доказва себе си, да греши и да търси изкупление...
Да, светът е неузнаваем, но само привидно. Да, хората стават все по-прагматични, по-целеустремени, но и по лабилни, по-луди , по-безпомощни.
Човекът и природата , един срещу друг, един в друг, един за друг. Без предмети, без нищо. Душата срещу нямата сурова красота.
Потресаващо е.
Откакто започнах тази книга, непрекъснато в мен крещи някакъв глас да бъда смела, да съм истинска, да вярвам в инстнкта си - това, което го е имало винаги, а не това, което човек е създал, за да  изтръгне себе си от естествената среда. 
Колко сме се отдалечили от природата. Сами сме избрали затворническия живот в "килийките" и сме забравили откъде сме тръгнали.
Пак ще се върнем, защото просто няма къде да отидем. Един ден ще го разберем.

понеделник, 15 август 2011 г.

САЛАТА ОТ КАФЯВ ОРИЗ, ПАТЛАДЖАН И МАСЛИНИ

Напоследък търся уникални вкусове и лесни за приготвяне рецепти. 
От няколко години почти не се сещам за месо, затова ястията, които ще ви "сервирам" са основно безмесни, леки на вкус и изтънчени, по скоро за гъделичкане на сетивата, отколкото за "пълнене на търбуха".

И така, ПРОДУКТИТЕ: за 4 порции

200 гр. кафяв ориз
сол на вкус
1 патладжан (на кубчета)
1-2 скилидки чесън (на ситно)
5 сл. зехтин
2 домата (на кубчета)
100 гр. черни маслини
150гр. твърдо сирене (на кубчета)
1 чушка ( на кубчета - това е абстрактно!)
2 с.л. лимонов сок
прясно смлян черен пипер
магданоз (на ситно)

ПРИГОТВЯНЕ:

Оризът се накисва в 450 мл вода и 1/2 ч.л. сол за 1 нощ. На другия ден се кипва и се вари непохлупен за 40-45 мин. на слаб огън. Останалата в него вода се изцежда, а оризът се оставя да изстине, като се разбърква.
В тиган запържваме, в  2 с.л. зехтин,  патладжана за 10 мин. и добавяме чесъна-за още 2 мин.. 

Махаме тигана от котлона и посоляваме патладжана.
Нарязваме на ситно маслините и махаме костилките.
Сипваме ориза в дълбок съд.Добавяме патладжана, нарязаните домати, маслини, чушка и магданоз. Разбъркваме.
Овкусяваме със сол, лимонов сок, зехтин, черен пипер.
Украсяваме с цели маслини и сирене (става невероятно със запечено козе сирене,ако ви се занимава)  на кубчета (като в модерните ресторанти :)).
Поръсваме с магданоз (може и с листа от свежа мента!-но на мен ми е като паста за зъби).
Да ви е вкусничко! МММММММММММ...



 

неделя, 14 август 2011 г.

Как се казваш? - Мария.Утре имам имен ден.

Можеш да избягаш от скуката по хиляди начини, стига да имаш въображение. Важното е да си измисляш днес какъв искаш да си: разпилян художник, турист-ентусиаст, префинен дегустатор, разюздан бохем, анонимен прелъстител във фейса или просто да си кибичиш пред телевизора, можеш да влизаш и излизаш от роли , когато си пожелаеш, да полееш цветята, да изчакаш да стане по-хладно и да тръгнеш в произвилна посока да търсиш малки,  сгушени в дворовете на стара София нови кафенца, пропити с дух и атмосфера,  да откриваш с изненада колко бързо се променя облика на родния ти град, как някакси е станало по-уютно и по-красиво по парковете, като че ли се е пробудило някакво съзнание и  стремеж към уютното, добрия  вкус , специални местенца, специална музика, усмихнати свежи хора , нощна София.
Нощта на 14 август е магическа. Във въздуха се носи любов и усещане,че морето е ей там, зад ъгъла. За да не ми е скучно лятото,когато съм в София, си представям, че софийският ми апартамент е на морето, че си почивам,чета, каня приятели, пием сангрия и си готвим всеки  ден по една уникална нова рецепта. А когато захладнее, паля колата и отивам в центъра, разглеждам всяка сграда, всяка уличка, всяко ново кафене, всеки бар и всеки двор през погледа на турист, който за пръв път е тук. 


Запалих се по това, след като попаднах на един сайт със стари снимки на София и други места. Виждаш развитието на София  , същите сгради, но преди сто години, а пред тях хора, облечени архаично и смешно...и ме завладява странно усещане за тогава, за сега и че всичките тези усмихнати лица не са между живите, а сградите са си същите. Колко преходен е човешкия живот. Колко велико нещо е енергията. Тя не се губи никога. Затова минаваме от едно тяло в друго . Прераждания. И всеки път имаме възможност да започнем начисто, да бъдем по-добри и по-осъзнати. 
...такива мисли ми минават през главата.

Днес се лутаме по уличките и откриваме едно много приятно оазисче на "Белчев" до "Алабин"- "Конфети"-с духа на откриватели сядаме да се потопим в атмосферата: лек приятен джаз, красив интериор, маслинови дръвчета , осветени в меката нощ, италиански ястия. Поръчваме зелени салати с козе сирене, талиатели с каперси и пармезан,пием вино ,гледаме хората, колко са живи, те гледат нас колко сме красиви-Лука е с риза и прическа,от масите му намигат , а той хитрее. Разказвам на Паци за новата книга, която чета, как съвпада  изцяло със сегашната ми настройка към живота. Аз съм неспокоен човек и винаги имам съмнения относно смисъла на живота в различните му прояви, по едно време се притесних жестоко от тази вечна неудовлетвореност, но четейки тази книга, разбирам, че същите въпроси си задава и авторът. 

"Когато неудовлетвореността е упорита, значи е изпратена от Господ поради една-единствена причина - за да се промени всичко и да се продължи напред." ( Паулу Коелю - Алеф)

И така , приятна вечеря, представям си, че съм в малко градче в Италия, после разходка, мали улички, големи осветени улици, празни витрини, заключени магазини, наклонена  дълга калдъръмена улица без край, напомняща ми за Истанбул и улиците му , изтичащи надолу, към морето. 
Нещо ме водеше натам...вървях си безгрижно,между "Леге " и "Калоян" ,  вече бях поела обратно към колата, когато погледът ми бе привлечен от един голям уличен кашон , в които мърдаха очички на една миниатюрна старица. Заля ме учудване, стъписване, съжаление , желание да й помогна - отидох до нея и й дадох пари. Тя не искаше да ги вземе. Каза ми, че утре е именният й ден. Попита ме как се казвам и с много кротък глас ми разказа , че е бивша медицинска сестра, имала е къща на 3 етажа във Волуяк, имала син - убили го зверски, а някой фалшифицирал документите за къщата й и я взели. От 97-ма година живеела на улицата, зиме и лете. Говореше спокойно, умно, сякаш тя ме успокояваше , че всичко е наред. Разказа ми ,че този кашон е нейния дом, че утре ще почерпи за именния си ден, че продавала цветя, за да изучи сина си. Една буца растеше в гърлото ми и незнаех какво да кажа. Попитах я дали и утре ще е там -тя ми кимна. Искало й се да може да се изкъпе...и тогава вече щях да ревна. Не можех да повярвам как е възможно , няма ли социални, община или някой да помогне на такива хора - тя е една стара , съсипана от мъка старица, кой знае какво е преживяла. Беше толкова спокойна-сякаш нямаше какво да губи. Тръгнах си притихнала и тъжна. Шофирах и мислех за нея. 
Реших да направя нещо за нея - ще й направя лично картичка за именния й ден и ще я занеса,после ще я заведа да се изкъпе и ще я нахраня. А после ще помоля някой да се заеме със случая. Ако можете, помогнете. На всеки може да се случи такъв драматичен обрат в живота. 
АЗ: Как се казваш? 
ТЯ: Мария.Утре имам имен ден.

текст: Юлия Славчева
снимки: от архива на "Изгубената България"
1.Църквата "Света Неделя"
2.Народния театър "Иван Вазов"
3.Бозаджия пред Военния клуб - до "Червило"

сряда, 10 август 2011 г.

талапия с чесън на фурна

публикувано от Юлия Славчева
по рецепта на Севдалина

Талапията е бяла риба, без кости, без мирис, филето й е много крехко и сочно, приготвя се бързо и лесно, диетична е. Рецептата е чудесна за домакини, които не разполагат с време да стоят часове в кухнята - такива, като мен!
Талапията е известна още от 2500 години. За нея се споменава в Библията - апостол Петър е ловил талапия.

РЕЦЕПТАТА: 

ПРОДУКТИ:
-няколко филета бяла риба  Талапия (става и с друг вид бяла риба - може и Пангасиус)
-сол
-черен пипер
-1 глава чесън
-краве масло

ПРИГОТВЯНЕ: 

намазвате тавичката със зехтин
подреждате филенцата
посолявате ги и ги поръсвате с черен пипер
нарязвате много наситно 1 глава чесън (може и с преса) и  намазвате всяко филе с много чесън
върху всяко филе слагате бучка масло
печете във фурната -на 200 градуса -10-15 мин.- докато филето стане златисто

Гарнитурата може да е задушени зеленчуци, картофена салата или свежа салата
Поднася се с изстудено бяло вино

Изненадайте любимия човек с тази изключително вкусна , лека и изискана вечеря. Ако изобщо не можете да готвите, ще хвърлите в шок хората около вас, как сте успели да направите това. 
Запомнете: хубавите неща са най-простите неща! 
Добър апетит! 






 

неделя, 7 август 2011 г.

избор - текст Юлия Славчева

все пак си мисля,
че е по-добре да имаш някого,
с когото да се караш,
отколкото да нямаш никого

НАЙ-ДОБРИЯ

текст: Юлия Славчева

Важното е да си убеден,
че си най - добрия.
Няма значение дали имаш
цел в живота
или амбиции
или яхта.
Може за другите да си
абсолютна плюнка.
Може да си Никой ,
но за себе си трябва 
да си единствен.
Най-добрия
Не най- великия.

Понякога ми е адски гот.
Усещам ъгълчето
в края на устните ми
как потрепва...
и тогава си мисля,
че съм измамила всички. 

неделя, 31 юли 2011 г.

ПРОВАЛ

текст : Юлия Славчева

Каква е тази безумна паника 
да не провалим живота си
И несъзнателно правим точно това.
Всеки се стреми към провала - 
като игра на руска рулетка е.
Предизвикателството е твърде голямо.
Рано или късно нещо съсипва живота ни...
Няма значение дали това ще е 
жена
мъж
развод
болест
алкохол
наркотици
самота.
Важното е ,че една сутрин се събуждаш скапан,
махмурлия
и целия свят ти е крив.
Всъшност, целият свят ти е безразличен...
АБСОЛЮТНО САМ
Какво значение има
дали си се провалил за другите!

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...

 текст : Юлия Славчева


ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ... ЕДНО МНОГО ЛУДО МОМИЧЕ,ТО ИМАЛО ГОЛЯМО СЕМЕЙСТВО,2 СЕСТРИ И РАЗНИ КОТКИ,КОИТО СЕ СМЕНЯЛИ С ВРЕМЕТО. ВСИЧКИ ТЕ ЖИВЕЕЛИ ЗАДРУЖНО,ПОНЯКОГА СЕ КАРАЛИ,ПОНЯКОГА СЕ ОБИЧАЛИ И ЗАЕДНО ПРАЗНУВАЛИ ВСИЧКИ ПРАЗНИЦИ.СЕМЕЙСТВОТО НЯМАЛО ПОСТОЯНЕН ДОМ-НА ВСЕКИ 2 ГОДИНИ МОМИЧЕНЦЕТО ОСТАВЯЛО СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ НА ЕДНО МЯСТО И НАМИРАЛО НОВИ НА ДРУГО.ВСИЧКО БИЛО ВЪЛНУВАЩО,НОВО,ПРИМАМЛИВО.МОМИЧЕНЦЕТО ПИШЕЛО ПРЕКРАСНИ СТИХОВЕ,РИСУВАЛО ЛИЦА НА ХОРА,НАУЧИЛО СЕ ДА СВИРИ НА ПИАНО,КИТАРА,БАРАБАНИ,ИМАЛО РОК-ГРУПА И ИЗНАСЯЛИ КОНЦЕРТИ,ИМАЛО МНОГО ПРИЯТЕЛИ,БИЛО ЕДН О УСМИХНАТО,ЩАСТЛИВО ДЕТЕ,КАКВОТО ТРЯБВА ДА Е ВСЯКО ДЕТЕ.НЕГОВОТО СЕМЕЙСТВО НЕ БИЛО СЪВЪРШЕНО,ДОРИ БИЛО МАЛКО СМАХНАТО,НО ТОВА Е ЧАРА НА ЕДНО ИСТИНСКО-НАТУРАЛНО СЕМЕЙСТВО,ИЗДЪРЖАЛО ПРОВЕРКАТА НА ВРЕМЕТО...
НАШЕТО МОМИЧЕ БИЛО МНОГО СМЕЛО И СЕ ВТУРВАЛО ПРЕЗ ГЛАВА КЪМ ВСЯКО НОВО НАЧИНАНИЕ-ВИНАГИ ПЪРВО,РУШАЛО С ГЛАВА СТЕНИ И НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАЛО С МНЕНИЕТО НА ДРУГИТЕ.БАЩА МУ ГО ПОУЧАВАЛ,ЧЕ ЖЕНИТЕ ТРЯБВА ДА ОТСТЪПВАТ И ДА БЪДАТ СМИРЕНИ,И ЧЕ НИКОГА С ТОЗИ ХАРАКТЕР НЯМАЛО ДА НАМЕРИ СВЕСТЕН МЪЖ...
МИНАЛИ МНОГО ГОДИНИ.МОМИЧЕНЦЕТО ПОРАСНАЛО,СМЕНИЛО МНОГО ДОМОВЕ,МЪЖЕ,РАБОТА,ДОРИ ЗАПОЧНАЛО ДА РАБОТИ ЗА СЕБЕ СИ.НЕ СТРАДАЛО ОТ МИСЪЛТА,ЧЕ НА ВСЯКА ЦЕНА ТРЯБВА ДА СЕ ОЖЕНИ И ДА ИМА ДЕЦА-ДАЖЕ ТОВА ЗВУЧАЛО СТРАШНО СМУЩАВАЩО.


НО "ЗА ВСЕКИ ВЛАК СИ ИМА ПЪТНИК"-КАЗВАЛА БАБА МУ...КАКВОТО ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ,ЩЕ СЕ СЛУЧИ-СИ МИСЛЕЛО ТО...И НАИСТИНА...ТАКА И СТАНАЛО.ПОЯВИЛО СЕ ЕДНО ОЩЕ ПО-ЛУДО МОМЧЕ,КОЕТО РАЗПОЗНАЛО В МОМИЧЕТО СВОЯТА "БЪДЕЩА ЖЕНА"-КАКТО МУ ПРЕДРЕКЛА ЦИГАНКАТА, И СЕ ВЛЮБИЛ В НЕГО.И ДВАМАТА СЕ БИЛИ БОРИЛИ ДЪЛГО И С ВСИЧКА СИЛА С ЖИВОТА...И ЗАЖИВЕЛИ ЩАСТЛИВО,НО ЕДИН ДЕН ОСЪЗНАЛИ КОЛКО МНОГО ИМ Е ПИСНАЛО ДА ПРАВЯТ ВСИЧКО САМО ЗА СЕБЕ СИ И ПОЖЕЛАЛИ ДА ИМАТ ЕДНО МАЛКО,ПАЛАВО ДЕТЕНЦЕ,КОЕТО ДА ИМ ОСМИСЛИ ЖИВОТА.НАЛИ ВИ КАЗАХ,ЧЕ БИЛИ МНОГО РЕШИТЕЛНИ И СМЕЛИ И КАКВОТО НАМИСЛЕЛИ,ГО ПРАВИЛИ...РЕШИЛИ,ЧЕ СВЕТА Е ТВЪРДЕ ПРЕНАСЕЛЕН,А Е ПЪЛНО С ИЗОСТАВЕНИ ДЕЦА БЕЗ ДОМ И СЕМЕЙСТВО,БЕЗ ШАНС ДА СЕ УСМИХВАТ НЯКОГА.ИЗПЪЛНЕНИ СЪС СЪСТРАДАНИЕ,ОСЪЗНАВАЙКИ,ЧЕ НЕ МОГАТ ДА ПОМОГНАТ НА ВСИЧКИ ДЕЧИЦА,ОБРЕЧЕНИ ДА ЛЕЖАТ БЕЗ ЛАСКА В САМОТНИТЕ СИ ЛЕГЪЛЦА,ТЕ ПРОТЕГНАЛИ РЪЦЕ КЪМ ЕДНО ОТ ТЯХ И МУ ДАЛИ НАЙ- ГОЛЯМАТА ОБИЧ,НА КОЯТО БИЛИ СПОСОБНИ,НАДЯВАЙКИ СЕ ДА ИМА МНОГО ХОРА,КАТО ТЯХ САМИТЕ,КОИТО ДА ИЗПИТАТ СЪЩОТО КЪМ НЯКОЯ МАЛКА,НЕВИННА ДУШИЧКА.
ХОРА,БЪДЕТЕ ПО-ДОБРИ,ПО-ЩЕДРИ,ПО-ВСЕОТДАЙНИ,ПОМАГАЙТЕ НА БЕЗЗАЩИТНИТЕ И БЕЗДОМНИТЕ...ВЪВ ВСЕЛЕНАТА НИЩО НЕ СЕ ГУБИ -ЩЕ ВИ СЕ ВЪРНЕ СТОКРАТНО,ЩЕ ВИДИТЕ!

Жените-Мъжете..".Война на светове" - 2-ра част

"Жените са като машини за оплакване.Все мъжете са им виновни.Мислят се за незаменими.Там им е проблемът.Когато една жена ме вбеси,пращам я по дяволите.Качвам се в колата и заминавам,където и да е."
                                                                                           "На юг от никъде" - Чарлс Буковски

...Мъжете са като машини за депресия и избиване на комплекси.Депресията им се увеличава пропорционално на липсата на пари."Хартийките" определят цялата им същност,тяхната цена в собствените им очи и в очите на другите."Мъж без портфейл -мека пишка"-гласи народната поговорка.Такъв мъж няма желание за нищо - ни за разговор,ни за секс.Мъжете си мислят,че от тях се иска да станат "МЪЖЕ"-велики,преуспели,мачовци,с много  "бройки" зад гърба си,но действителността прави от тях квартални типове-мрънкащи ,прецакани,алкохолизирани и затъпяващи,а единствената връзка с женския пол е поредния скандал с жена им и дори прилагане на сила...,казвайки си :Я виж сега ,кой владее положението!...Да,мъжете също се мислят за незаменими,приемайки жената за даденост.Изобщо не им хрумва,че и на нея може да й писне и да си хване някой,който поне ще се радва на красотата й.Когато един мъж ме вбеси,намразвам цялата мъжка пасмина.Адреналинът ми се вдига и изхвърчам като тапа от бутилка, дълго крача в неопределена посока,докато подредя мислите в главата си.После осъзнавам какъв глупак е той- да ме тормози,и колко съм глупава и аз да му се връзвам...и му прощавам великодушно.

текст: Юлия Славчева

МИДИ ОТ ОСТРОВ СКИАТОС

по рецепта на главния готвач Дон Пашкуале:

1 кг черни миди с черупки                                         
1/2 глава червен лук
5-6 скилидки чесън
3 с.л. зехтин
1 с.л. горчица
2-3 с.л. песто
2-3 листенца пресен джоджен
2-3 листенца пресен дивесил
мащерка
къри
майорана 
чубрица
сол
черен пипер
1/2 бутилка сухо бяло вино
20-50 гр узо
пресен копър

                                                     Приготвяне:

Нарязаните на ситно лук и чесън се запържват в зехтин.Добавяме горчица,песто,вино,узо,миди, всички подправки.Захлупваме в голяма тенджера. Варим 10-15 мин.до пълно отваряне на мидите.Накрая добавяме ситно нарязан копър.
Поднасяме в голяма стъклена купа.
Сервираме и изстудено бяло вино.
Наздраве! 

БУКОВСКИ - ЛЮБИМИ ОТКЪСИ - 1 част

"Болката е странно нещо. Котка, която убива птичка, катастрофа, пожар...Болката пристига, прас, и ето я, сяда отгоре ти. Истинска е. И за всеки, който наблюдава отстрани, изглеждаш глуповато и смешно.  Сякаш най-внезапно си се видиотил. И няма лек за това, освен ако не срещнеш някой, който знае как се чувстваш и как да помогне."

"Радвах се, че не бях влюбен и че не бях доволен от света. Обичам да съм наострен срещу всичко на света.  Влюбените често стават наострени и опасни. Изгубват реална представа за нещата.Изгубват чувството си за хумор.Превръщат се в нервни и мнителни досадници. Даже стават убийци."

"Опитах да си втълпя,че чувството за вина е просто някаква болест. ЧЕ ИМЕННО ХОРАТА БЕЗ ЧУВСТВО ЗА ВИНА  СЪЗДАВАТ ПРОГРЕСА НА ТОЯ СВЯТ. Хората, които умеят да лъжат, да мамят, които познават кратките пътеки."

"Депресиите и самоубийствата са често резултат от нездравословно хранене...Ако тялото не се храни, душата също  гладува."

"Когато бях млад, бях непрекъснато потиснат. Но идеята за самоубийство не ме блазнеше
като възможност. На моята възраст вече не беше останало кой знае какво за убиване."

"Добрият писател знае кога да не пише."

"Хората без морал често се считат за по-освободени от другите, но те най-често не са в състояние да изпитват чувства, да обичат. И стават пеперудки. Мъртви души, които се чукат с други мъртви души. В тяхната душа няма хазарт, нито хумор - един труп ебе друг труп. Моралът ограничава, но се основава на човешкия опит през вековете...Нещо като градина с отровни плодове и с годни за ядене плодове . Трябва да знаеш кой да си откъснеш и да изядеш и кой да не пипаш."

 

събота, 30 юли 2011 г.

ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

текст: Юлия Славчева 
 
Всичко предварително е планирано с хладна прецизност
и безскруполна точност.
Главата го заболява от червеното на устните й,
нажежили въображението му до пръсване.
Тя бавно кръстосва краката си  -
за миг докосва небето,
А на него му пресъхва слюнката.
Да го остави без дъх, без капчица мозък
Да го обезлличи
Да го унижи -
това е нейната цел.
А после той сам ще сложи всичко в краката й
и ще предпочете да живее цял един живот 
с болка,
заради този единствен смазващ 
магически миг.




Тя стрелва лакомо езика си към белия прах,
облизва го с премрежени очи и котешки ресници.
Зениците й са мишени,
но целта е той.
Тя е злото, което ще се възцари...
Защото хората наистина си падат по 
мрака и унижението.
Колкото е по-голяма болката,
толкова е по-сладка.
Тя го примамва
и той , смазан от желание, 
се хвърля върху димящата й плът.
Тя впива нокти в него
и изтръгва сърцето му,
а там -  цъфнали теменуги.
Демоничната й усмивка потапя всичко в мрак.

вторник, 19 юли 2011 г.

поливаме лятото

Кафето е същото,
масата-старата,
барът - очакващ твойта поръчка.
Идват тук всякакви:
някои поркат,
други се хилят...
въобще е нагъчкано.
Отпускаш се . Вече
за нищо не мислиш,
просто си там,
дишаш същия въздух.
Погледи разни
пресичат се в тъмното...
някой те гледа - 
не мислиш за тръгване.
Джинове, водки - 
поливаме лятото,
после носталгия
пари в очите...
Някои са в тъпия град,
други няма ги - 
идват и тръгват,
щом свършат парите.


текст: Юлия Славчева

лирика - от Юлия Славчева

 

Ще се обичаме след време.

Сега, съдбите ни пътуват,

а релсите не се пресичат...

След време пък ще ни се струва,

че цяла вечност се обичаме.

понеделник, 18 юли 2011 г.

ИЗПОВЕДТА НА ЕДНА ИЗГУБЕНА ДУША

текст : Юлия Славчева

Никога не бих отгатнала годините й. Мислех си, че е на около 24, когато влезе при мен, за пръв път,  да си прави косата. Фризьорите са психолозите и прихиатрите на обществото.Хората идват при тях не само, за да променят прическата и самочувствието си, но и да споделят малките си човешки историйки. Веднъж седнали на "стола на доверието",от тях започва да се лее поток от душевни  терзания...
И докато мия и суша дългата й, изкуствена, гарваново-черна коса, тя започва разказа си.
Била на 13 години, когато се запознала с първото си гадже- циганин. Той я "направил жена".
Скоро след това я направил нещо повече  - жрица на любовта. Тя нямала нищо против, "щом той искал".
След изнурителната нощ, той я биел "на почивки", заради изпепеляващата го ромска ревност...И така, две години. Предполагам,  че й е харесвало по някакъв особено извратен начин.
Опитвам се да не я прекъсвам с глупави въпроси, изскачащи от възмутения ми "стъклен" подреден свят.
Сега, била доволна ...тук,в София. Изкарвала по 200 лв . на нощ, но всичко отивало за "парцалки". Забелязвам как е дошла - по дамска дантелена нощничка - а навън е кучи студ и сняг.Мъжете, минаващи покрай витрината на студиото, ще си счупят вратовете, за да я огледат. Тя искрено се забавлява с това.
Опитвам се да й задам сериозния въпрос: "Добре де, какво ще правиш след една-две години? Няма цял живот да спиш с цигани и араби за пари?!"...
А тя, отдавна обмислила отговора, ми заявява професионално: "Амииииии,ще го правя до 25 години.Сега съм на 16.После ще се омъжа за някой богат чужденец - англичанин или французин..."
Млъквам, за да не звуча наставнически - обвинително  (все пак ми е клиентка!).
Но не мога да си обясня, точно кога тези деца - жени преживяват детството си. Кога им се случват онези неща между 13-тата и 18-тата година, за които повечето хора (в моя свят) си спомнят с топло чувство до края на живота си.
Кога? ....Как?...И тогава разбирам, че те са жертви на оня - тъмния свят, където нищо не вирее...(Добре,че родителите ми ме предпазиха от него!  )...свят, в който се търгува с оръжие, наркотици и жива плът -и човешкият живот и душа не струват нищо..Там, децата остаряват изведнъж,за една нощ, а невинността си отива прокудена от новото усещане за пресметливост.
Мисля си какво съм правила аз на 13 години-още си играех с кукли...а Нея са  я "блъскали"-(и в двата смисъла )...най-долната измет, за пари, които е давала на гаджето си - циганин...без съпротива, от любов и страх.
"Виждала съм, как продават  нищо неподозиращи момичета, докато си пият кафе. Отвличат ги, пъхат ги в багажник на кола и за една нощ се озовават в Гърция или другаде" - ми доверява тя.
Тръпки ме побиват от тази информация...Да ти отнемат свободата, да изтръгнат най-съкровеното от теб, да откраднат бъдещето ти, да те пречупят...защото от този свят никой не се връща чист.
"Искам тая вечер да имам много клиенти ! Стискай палци!" - по детски ме моли момичето - жена...а после тихо ми казва: "Знаеш ли, вчера всички клиенти искаха мен.Чакаха ме да свърша с някой, и следващия веднага ме взимаше. Почувствах се толкова поласкана, че ме желаят толкова много мъже..."
Дълго не коментирам Просто я слушам. Тя е литературен образ в моя разказ - опитвам се да я уловя пезпристастно. Трудно е да надникнеш в живота на една проститутка...повечето не споделят. Но Тя идва всяка вечер, неотменно, точно в 18 часа, на своята психо-терапия и ми разказва подробно за изтеклата, през детската й плът, нощ...имена, години, размери, по колко пъти, срещу колко пари...
Питам я най-после: "Добре де, не те ли е гнус! Не изпитваш ли отвращение понякога?".
"Да, гнус ме е , но стискам зъби. Често спя с 80-годишни старци. Един чак рева за мен - искаше ме само за себе си. Какво иска  от мен, та аз съм само на 16 години!" - не схванах логиката й, но усетих, че детското и женственото са нейните оръжия. Тя си служи ту с едното, ту с другото...и се забавлява от реакциите на другите. А всъщност, всичко е за пари и поради вече напреднала нимфомания. А и може би примирението, че е къс месо, което клиентите за 50 лв на час правят на кайма, й помага да го понесе по-лесно. Но какво ли разбирам аз?! Това са само предположения за един свят, в който не съм била.Та нали аз съм Алиса в страната на чудесата - с дълго безметежно детство и розови очила. За такива като мен е израза "расъл в саксия". Точно така се чувствам всяка вечер, когато Тя идва, да ми разкаже следващата си история.