Време за луканки, червено вино , кисело зале...и малко семеен уют

Време за луканки, червено вино , кисело зале, сарми,  бахур, разговори на маса, спомени за миналата Коледа, ходене на гости на роднини в провинцията  в неделя, сваляне ,със задоволство, на пълни касетки с ябълки, компоти, туршии, истински яйца от свободолюбиви кокошки , 1-2 тикви за колорит...и всичко това екологично чисто!!!  Поглеждаш скришом комшията с любопитство , а той какво разтоварва.
Запълваш пространството с битови атрибути, вече ти е спокойно, че ще изкараш зимата на топличко, мухайки на воля, успокоен, че в храната ти няма токсини, поне не много, а и знаеш произхода й.
Време за духовно израстване - най-после да прочетеш купчината интересни книги, които си си набелязал, да научиш един език нов до пролетта, да имаш време да мечтаеш къде да попътуваш на пролет и да общуваш със себе си. Да избереш да си Вселена и да се радваш на добротата , силата и свободата,с които те изпълва това чувство.
Ей такива хаотични мисли ми се въртят в момента. Как  тръгваш от бахура и стигаш до Вселената и душата. Ами то човек като е сит, може да мисли и за по-възвишени неща,
Изключвам йогите -на тях им стига връзка магданоз, и ония ,които се хранят със слънцето - те това е  перпетуум мобиле!

UNIDAD 1 - ?COMO TE LLAMAS?

!HOLA!
ME IIAMO JULIA
SOY ESTUDIANTE DE ESPANOL
SOY PELUQUERA
?A TU?

посветено на другите, с които не искам повече да се съобразявам

текст: Юлия
 
Когато отрязах всички около себе си,
усетих как някаква тежест падна от плещите ми
и разбрах, че цял живот съм гледала да угодя на другите,
да бъда такава , каквато те ме искат,
да предусещам желанията им,
да бъда мила, за да им угодя,
да бъда внимателна, за да не обидя някого,
да внимавам какво говоря,
да си замълчавам, когато искам да крещя...
Нощем преживявах всичко...
казани думи, неясни погледи, дали този или онзи ме е харесал...
Никой не ми позволи да бъда себе си.
Още първия път, който казах истината,
вече бях отритната...
дойде им прекалено горчиво 
от моите думи.
Казаха ми: марш от спретнатия ни живот,
тук не е прието да се казва истината в очите, прекалено грозно е .
Преди ме беше страх да не хлопнат вратата пред мен
и да ме оставят объркана и необичана...
а сега олекнах 
освободих се от тежестта на предразсъдъците си
и от отровата на другите.
Вече не е необходимо да обмислям всичко, 
нито пък да се преструвам . 
Свободата е превилегия само на "лудите".
Наричайте ме както искате - това са само ваши класификации, не и мои.
Не ми трябва вашето одобрение.
Вече знам , че съм силна 
и знам цената си.
Ако това не ви харесва, си е ваш проблем.