вторник, 13 декември 2011 г.

СЪБУЖДАНЕ -лирика

автор на текста - Юлия Славчева
към днешна дата: 13.12.2011г.

 С Ъ Б У Ж Д А Н Е

Оголели до скъсване нерви
и очакване все да се случи
забравихме да ЖИВЕЕМ
и оставихме да ни е СКУЧНО...


С времето все по-ИНЕРТНИ,
мечтаейки все по-рядко,
заспали сме в нашите дертове,
оакани в щастие РЯДКО.

А ние сме бивши вълшебници
ОТ НИЩОТО НЕЩО ДА ПРАВИМ.
Цял живот бихме се с Мелници,
а сега изведнъж да забравим?!


Ей, хорааааа!...удрям камбаната
и по риза крещя в тъмното...
СЪБУДЕТЕ СЕ  ,  НАРИСУВАЙТЕ
ЦВЕТНОТО  във вашето БЪДЕЩЕ!!!


                                         Посвещавам това стихотворение - откровение 
                                 на моето изгубено, НадявамСеДаСеНамери поколение



понеделник, 12 декември 2011 г.

проект : 1 седмица от моя живот. неделя

Неделя.
Свещения ден.
Когато бях малка, мразех неделите, не знаех какво да правя, всичко интересно ми беше в училище, харесваше ми да уча, да се срещам с приятелите си. У нас се потисках и се чувствах като в затвор.
Сега понякога е същото, защото сме от ония - работохолиците, които не знаят какво да правят, когато не са заети с нещо.
И понеже на Лука ще му е първата Коледа и той не знае какво е елха, Дядо Коледа, подаръци и такива приятни неща, качихме го на количката и в най-големия дъжд отидохме за елха - ама истинска! Да ти мирише на елхичка, на зима, на Коледа .
Не ги одобрявам изкуствените-да , по практично е , но майната му на практичното и мъртвото. Да запазим малкото истински неща в живота си. И  да ви кажа, тези -изкуствените, ги правят от петрол, така ,че няма как да спасите природата. Докато естествените се садят с тази цел-да бъдат отсечени. Ако все пак се чувствате виновни, отидете и засадете няколко дръвчета, за да дадете своя принос.
Украсяването премина трескаво - Пацо показваше на Лука как се подреждат играчките, а той ги береше трескаво от клоните и се мъчеше да не изостава.
Накрая се наложи да го изолираме за 5 минути, за да довършим и оградихме елхата ...с бодлива тел.........ха ха ха, майтапя се,...с 2 табуретки.
А това е едно писмо  до Дядо Коледа на моята племенница - на 5 години - Ния:




Съмненията в живота започват много рано. Например Ния е казала на майка си, че се съмнява в миналогодишния Дядо Коледа, не можело да е той, защото  "бил с гумени ботуши!!!, някви смешни очила и миналата година бил по-стар"....Прозорливост, ей! Все пак модата се следи, да си ги нямаме такива, тинтири-минтири


 
...И с този ден, моят проект приключва.
Ето това е 1 седмица от моя живот, имала съм и много по-вълнуващи седмици, имала съм най-вероятно и по-лоши, но лошите гледам да не ги помня, изчиствам ги от себе си. Нищо не ви спестих, нищо не прибавих. Както се казва : нито  повече, нито по-малко.
Лека нощ! И ангели на възглавницата ви.




текст и фото: Юлия Барбулия, а на испанския - Хулия

неделя, 11 декември 2011 г.

проект : 1 седмица от моя живот. събота

текст :Юлчето
фотография: авторска ,пак Юлчето

Петък вечерта.Самосъжалението и дезориентацията ми удариха тавана. Бях решила да се държа мъжки, въпреки всичко, но вечерта цялото въздържание, невъзможността да си поприказвам с някого, да се разсея с нещо, ме докараха до голямото и изтощително реване. В резултат , посрещнах съботата с огромни оттекли очи, подута...Един съвет: никога не оставайте сами  с мислите си, когато сте на ръба за много дълго време. Излезте, разходете се, срещнете някакви хора, правете нещо, но не се вглъбявайте...шибана работа!
Събота.
Бях отминала критичната точка. Вбесих се на себе си и се взех в ръце.Трябваше да ходя с очила на курса по испански и да лъжа цял ден хората, че имам рядка алергия на очите. Беше ми интересно на испанския.После подстригах трима приятели в салона. Говорих с друг приятел за живота в чужбина, няма да казвам къде,че ако избягам, да не могат да ме намерят :)
И отидох да се видя с 2-ма приятели в мутренския бар на "Шипка" . Тя беше стюардеса по света 4 години.Той я чакаше в България. Преди това са живели заедно само 4 месеца, а сега чакат бебе.Междувременно поддържаха любовта и връзката си, като се виждаха в различни точки на света.Романтично, а? Тя ми каза: животът като стюардеса е много лесен и забавен.Трудно е да се откажеш,защото нищо не ти липсва. Но когато си на такива места, за каквито другите мечтаят цял живот, а ти си там и не можеш да се зарадваш...трябва да разбереш и да усетиш кога да спреш.Защото в крайна сметка , има и други неща ,които да са ти нови и интересни, като например да се закотвиш някъде, да се опиташ да създадеш семейно гнездо, да направиш друг нов експеримент в живота си.
Прибирах се и си мислех, че изолацията не ми действа добре и ще трябва да общувам с повече хора, защото всеки човек е цяла вселена. Баба ми казва:  И от най простия ще научиш поне едно свестно нещо.

проект : 1 седмица от моя живот. петък

Как избрах да описвам баш най-куцата седмица от живота ми, ама съм се хванала на хорото и ще го играя докрай.
Знам,че трябва да се живее за простите неща, но на последък ми е все по-трудно да мисля и чувствам опростено.Обаче колкото и да съм сложно мислеща, ми се налага да приема обикновенното битие. Затова ето показвам едно просто нещо - като тиквеник. 

петък, 9 декември 2011 г.

проект : 1 седмица от моя живот. Сряда и четвъртък

текст:Юлия
Предупреждение!!! Ако не искате да се сдухвате, просто не го четете! Не мога в този момент да бъда позитивна.

Не искам да описвам сряда - черта.........Все едно я е нямало. Знам, че не е честно спрямо проекта, но опитвам се да оставя вратичка, да се измъкна от описание на НИЩОТО.

Четвъртък. 
Премина в тревожност, в усещане , че губя основата, стабилното, това което съм градила с години.Оставали ли сте някога без 1 стотинка дни наред.Да нямате за хляб. Да гладувате физически и душевно. Да знаете , че най-лошото предстои. Обедняваме с часове. Не, не се самосъжалявам, никога не съм изпадала в паника от такива неща, живяла съм твърде дълго на ръба. Наблюдавам се отстрани и откривам, че човек като изпадне в крайна нужда, става много комбинативен. Като да измислиш точно с какво да оцелееш, когато нямаш нищо. Оказва се , че можеш да ядеш и коричка сух хляб. Започваш да бъдеш благодарен за всяка една дреболия. Точно решаваш, че не може да стане по-лошо, и спират тока, и става супер студено, не можеш да стоплиш храната на детето, не можеш да си направиш 1 чай. Поредния урок, колко си зависим и уязвим в цивилизацията и как ВИНАГИ МОЖЕ ДА СТАНЕ И ПО-ЛОШО.
През нощта, когато всичко става още по-плашещо,мисля си най-лошото, представям си как ни оставят на улицата, как ставаме бежанци, как завинаги се махаме.Махаме от какво? И къде отиваме?
Моята приятелка ми казва: Ей,не се мре толкова лесно!
Завиждам й за куража. Обичам я , че е толкова смела. Страх ме е да си призная, че умирам в душата си, като че ли отказвам да се надявам нещо да се подобри. Предавам ли се? Това ли е ?
Откакто живея с тази тревожност, не  мога нито да чета, нито да гледам филми, нито да говоря с някого. Вижда ми се безсмислено и лицемерно. Какво да кажа? Какво да премълча? Кого го интересува? Всички са толкова погълнати от собствените си терзания и проблеми.
Преди 20 години се размотавах с един Боби-Металиката, а той ми викаше : "Животът е КУРав и СУРАв",  аз се смеех и не можех да разбера какво не му харесва на този живот.

сряда, 7 декември 2011 г.

проект : 1 седмица от моя живот.Вторник

P.S. още от понеделник. 
Бях с много близък за мен човек на по чаша вино, споделяйки си съкровенни тайни. Прибирам се по тъмно и гледам свети прозореца на детската - Пацо гушнал Лука и се клатят като двама мечоци , протягат се за памперс над гардероба.Стана ми толкова топло и хубаво, че се затичах по стълбите.

Вторник.
Навън е надвиснало оловно сиво в очакване на първия сняг. Напомня ми за сибир, за Коми, като дежавю от миналото. Още от сутринта си го усещам, че днес ще е един мързелив ден, само ще се мотаем наоколо. Приемам го такъв и го започвам. Лежа в стаята на Лука, на белия килим, търкалям се , вземайки елементи от йогата, а малкият се доближава и целува коленете ми.
Пацо ни прави закуска - принцеси със сирене и яйца, запечени във фурната и бонус - компот от ягоди. Хормоните ми нещо са неконтролируеми и капризничат, не им е достатъчно, искат и сладко от ягоди и сурова туршия. После моля Пацо да ми каже някоя от неговите рецепти за риба - той е голям майстор,ей! Лука е нахитряло-весел , в чудесно настроение. Даваме му пюре с риба хек, за да усети и той Никулден. Аз му разказвам, че днес се яде риба, а той сочи аквариума и вика тревожно : О - О-О!!!! Мисли си , че сме изяли домашните любимци.
Гледам малко клипове на Ейми, представям си как всички са пред екраните си и очакват нещо да се случи...Мисля си колко нещастие и мъка има по света. Как напоследък става все по трудно да се съхраниш и да бъдеш оптимист, мисля си за филма Future -посланието... докъде сме стигнали, меланхолията, празнотата, депресията, самотата, страха, отчаянието, лудостта, очакването, нищото....
Всеки път мислено благодаря за това, което имам и което съм. Нищо повече не ми трябва. Имам цялата любов в себе си. И я виждам в очите на детето ми и на мъжа ми, когато ме прегръщат. 

"Ти си такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание. Каквото е твоето силно вътрешно желание, такава е и волята ти. Каквато е волята ти, такива са делата ти. Каквито са делата ти, такава е съдбата ти. "


Подготвяме празничен обяд. Аз направих картофена салата с праз, а Паци пържи балканска пастърва. С биричка. За мен Ефес, за него-тъмна Гинес.
Едни ще си помислят-тия как си угаждат, други ще кажат ебаси колко скучно, нищо не им се случва, трети, които копнеят за семейство,  тайно ще  завидят, а аз ви казвам, че всичкое относително и субективно - кой от каквото има нужда. 
Всеки намира смисъла в различни неща, резултатът е важен, колко е пълна къщичката на душата ти и дали е топло, дали свети...ей такива неща.
И понеже лежах цял ден, после не ме свърташе на курса по испански.

Смачках Лука за лека нощ и гледах за най-строгите затвори по света - какво ли е да те затворят в клетка 1 на 5 метра, като животно...за 10 години или до живот. 
Всеки е в клетка, но друго си е да си мислиш, че можеш да скокнеш до Лондон, до Кауфланд или на кафенце, а?!

вторник, 6 декември 2011 г.

Никулден. Див шаран с марината

 текст Юлия; рецепта : Пацо


Честито на всички именици Николайчовци, Николети, Николи...много да са здрави - физически и най-вече психически!!!
Никулден е православен празник на Свети Николай Мирликийски - покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.
Празникът се отбелязва на 6 декември. По принцип празникът се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват по стар стил.В традицията на празничната маса e да се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.
Но нека да спазим традицията, вмъквайки нещо и от себе си, за да ни е по-интересно. Моето предложение е да ви покажа как Паци прави шаранА...Слушайте сега:

ДИВ ШАРАН С МАРИНАТА (може да го направите, но рецептата е със запазени права, хич да не ви хрумва да я преписвате като ваша :))))

Необходими продукти:
див шаран 1-1.5 кг - 1 бр.
пресен дивесил / или сух
300 мл прясно мляко
сол
царевично брашно
зехтин
за заливката: 2 връзки магданоз, 5-6 скилидки чесън, 3-4 супени лъжици оцет
Приготвяне: 
Изчистения и измит шаран се накисва в прясното мляко и се оставя 2 часа в хладилника.
Нарязва се на котлети, осолява се и се овалва в царевичното брашно.
Пържи се в силно загрят зехтин до златисто от 2-те страни. Вади се и се подсушава върху кухненска хартия.
Заливка:В купа се слага ситно нарязания магданоз, чесън, добавя се оцет и се разбърква (по желание може да се добавят накълцани люти чушки)
Подреждате изпържения шаран и го заливате със заливката.
Да ви е вкусен Никулдена!

понеделник, 5 декември 2011 г.

проект : 1 седмица от моя живот.Понеделник

Ставам в 8ч., за да нахраня Лука. Правя му попара с масло, сиренце и прясно мляко.Той както винаги е обезумял от глад. Храня  го половин час. Разбирам се делово с баща му как да протече деня. Отивам до яслата на Лука. До магазина , да напазарувам , връщам  се с една кофа с портокали - явно това ще ядем следващите дни :))))
Закусвам. Готвя манджа със свинско, картофи , праз, моркови и чушки за малкия. Говоря с една приятелка, уговарям си часове с клиенти на салона, за по-късно, с момчето от ДЗИ, за щети, сметки, вноски, дати и т.н. обичайните неща. 
Лука междувременно се е наакал, преобувам, проветрявам, сресвам го,после той се сресва, говорим си, пея му малко джаз -мелодията на Пинко розовата пантера в моя джаз-интерпретация, той е замислен, но му харесва. Подреждам стаите, сменям спално бельо, подреждам кухнята, спалнята, хола, антрето, изхвърлям боклука. Правя си едно кафе с мляко, фреш- от кофата с портокалите...
...Лука ми подава чувалчето за спане, демек :слагай ме , че съм умрял за сън. Слагам го, целувам го. Имам 1 час да свърша останалите неща.
Правя счетоводството на цели 2 магазина, изписвам стока, смятам обороти, говоря с продавачки, пиша имейли. За 1 минута хвърлям поглед и на фейса, за да съм в час с останалите...Междувременно става 12 часа.
Имам да ушия няколко скъсани пуловера. Заемам се. Кърпейки ги, си представям, че е 18-ти век, мъжете са на лов или за дърва, а аз пред огъня кърпя дрехите им и ми става някакси уютно в този измислен 18-ти век.
Следобяд имам няколко бизнес срещи, няколко клиента за подстригване и сешоар, 1 боя.
Утре съм на курс по испански и ще трябва да си прочета лекциите от миналия път, да пиша домашно, да уча текст.
Вечерта ще вляза в ролята на майка-ще къпя,храня,обличам и преспивам малкия, че си говорим с баща му за него, за деня ни как е минал , за предстоящия ден , какво трябва да се свърши. Ще си говорим за елхата и костюма на дядо Коледа , които ще купим за пирвата Коледа на Лука; за магазините ни, добре ли вървят; за детето какво е казало и направило днес; за това, кой какво е прочел  и какво ни е развълнувало, за някое ново прозрение за живота и малко мечти как ще пътуваме до края на живота си. После ще гледаме един филм, Той ще заспи, гушнал ме, а аз ще си дочитам книгата "Фейсбуки"-на Любен Дилов, за да се приспя.
Само толкова. Все пак едва е  понеделник!