неделя, 31 юли 2011 г.

ПРОВАЛ

текст : Юлия Славчева

Каква е тази безумна паника 
да не провалим живота си
И несъзнателно правим точно това.
Всеки се стреми към провала - 
като игра на руска рулетка е.
Предизвикателството е твърде голямо.
Рано или късно нещо съсипва живота ни...
Няма значение дали това ще е 
жена
мъж
развод
болест
алкохол
наркотици
самота.
Важното е ,че една сутрин се събуждаш скапан,
махмурлия
и целия свят ти е крив.
Всъшност, целият свят ти е безразличен...
АБСОЛЮТНО САМ
Какво значение има
дали си се провалил за другите!

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...

 текст : Юлия Славчева


ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ... ЕДНО МНОГО ЛУДО МОМИЧЕ,ТО ИМАЛО ГОЛЯМО СЕМЕЙСТВО,2 СЕСТРИ И РАЗНИ КОТКИ,КОИТО СЕ СМЕНЯЛИ С ВРЕМЕТО. ВСИЧКИ ТЕ ЖИВЕЕЛИ ЗАДРУЖНО,ПОНЯКОГА СЕ КАРАЛИ,ПОНЯКОГА СЕ ОБИЧАЛИ И ЗАЕДНО ПРАЗНУВАЛИ ВСИЧКИ ПРАЗНИЦИ.СЕМЕЙСТВОТО НЯМАЛО ПОСТОЯНЕН ДОМ-НА ВСЕКИ 2 ГОДИНИ МОМИЧЕНЦЕТО ОСТАВЯЛО СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ НА ЕДНО МЯСТО И НАМИРАЛО НОВИ НА ДРУГО.ВСИЧКО БИЛО ВЪЛНУВАЩО,НОВО,ПРИМАМЛИВО.МОМИЧЕНЦЕТО ПИШЕЛО ПРЕКРАСНИ СТИХОВЕ,РИСУВАЛО ЛИЦА НА ХОРА,НАУЧИЛО СЕ ДА СВИРИ НА ПИАНО,КИТАРА,БАРАБАНИ,ИМАЛО РОК-ГРУПА И ИЗНАСЯЛИ КОНЦЕРТИ,ИМАЛО МНОГО ПРИЯТЕЛИ,БИЛО ЕДН О УСМИХНАТО,ЩАСТЛИВО ДЕТЕ,КАКВОТО ТРЯБВА ДА Е ВСЯКО ДЕТЕ.НЕГОВОТО СЕМЕЙСТВО НЕ БИЛО СЪВЪРШЕНО,ДОРИ БИЛО МАЛКО СМАХНАТО,НО ТОВА Е ЧАРА НА ЕДНО ИСТИНСКО-НАТУРАЛНО СЕМЕЙСТВО,ИЗДЪРЖАЛО ПРОВЕРКАТА НА ВРЕМЕТО...
НАШЕТО МОМИЧЕ БИЛО МНОГО СМЕЛО И СЕ ВТУРВАЛО ПРЕЗ ГЛАВА КЪМ ВСЯКО НОВО НАЧИНАНИЕ-ВИНАГИ ПЪРВО,РУШАЛО С ГЛАВА СТЕНИ И НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАЛО С МНЕНИЕТО НА ДРУГИТЕ.БАЩА МУ ГО ПОУЧАВАЛ,ЧЕ ЖЕНИТЕ ТРЯБВА ДА ОТСТЪПВАТ И ДА БЪДАТ СМИРЕНИ,И ЧЕ НИКОГА С ТОЗИ ХАРАКТЕР НЯМАЛО ДА НАМЕРИ СВЕСТЕН МЪЖ...
МИНАЛИ МНОГО ГОДИНИ.МОМИЧЕНЦЕТО ПОРАСНАЛО,СМЕНИЛО МНОГО ДОМОВЕ,МЪЖЕ,РАБОТА,ДОРИ ЗАПОЧНАЛО ДА РАБОТИ ЗА СЕБЕ СИ.НЕ СТРАДАЛО ОТ МИСЪЛТА,ЧЕ НА ВСЯКА ЦЕНА ТРЯБВА ДА СЕ ОЖЕНИ И ДА ИМА ДЕЦА-ДАЖЕ ТОВА ЗВУЧАЛО СТРАШНО СМУЩАВАЩО.


НО "ЗА ВСЕКИ ВЛАК СИ ИМА ПЪТНИК"-КАЗВАЛА БАБА МУ...КАКВОТО ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ,ЩЕ СЕ СЛУЧИ-СИ МИСЛЕЛО ТО...И НАИСТИНА...ТАКА И СТАНАЛО.ПОЯВИЛО СЕ ЕДНО ОЩЕ ПО-ЛУДО МОМЧЕ,КОЕТО РАЗПОЗНАЛО В МОМИЧЕТО СВОЯТА "БЪДЕЩА ЖЕНА"-КАКТО МУ ПРЕДРЕКЛА ЦИГАНКАТА, И СЕ ВЛЮБИЛ В НЕГО.И ДВАМАТА СЕ БИЛИ БОРИЛИ ДЪЛГО И С ВСИЧКА СИЛА С ЖИВОТА...И ЗАЖИВЕЛИ ЩАСТЛИВО,НО ЕДИН ДЕН ОСЪЗНАЛИ КОЛКО МНОГО ИМ Е ПИСНАЛО ДА ПРАВЯТ ВСИЧКО САМО ЗА СЕБЕ СИ И ПОЖЕЛАЛИ ДА ИМАТ ЕДНО МАЛКО,ПАЛАВО ДЕТЕНЦЕ,КОЕТО ДА ИМ ОСМИСЛИ ЖИВОТА.НАЛИ ВИ КАЗАХ,ЧЕ БИЛИ МНОГО РЕШИТЕЛНИ И СМЕЛИ И КАКВОТО НАМИСЛЕЛИ,ГО ПРАВИЛИ...РЕШИЛИ,ЧЕ СВЕТА Е ТВЪРДЕ ПРЕНАСЕЛЕН,А Е ПЪЛНО С ИЗОСТАВЕНИ ДЕЦА БЕЗ ДОМ И СЕМЕЙСТВО,БЕЗ ШАНС ДА СЕ УСМИХВАТ НЯКОГА.ИЗПЪЛНЕНИ СЪС СЪСТРАДАНИЕ,ОСЪЗНАВАЙКИ,ЧЕ НЕ МОГАТ ДА ПОМОГНАТ НА ВСИЧКИ ДЕЧИЦА,ОБРЕЧЕНИ ДА ЛЕЖАТ БЕЗ ЛАСКА В САМОТНИТЕ СИ ЛЕГЪЛЦА,ТЕ ПРОТЕГНАЛИ РЪЦЕ КЪМ ЕДНО ОТ ТЯХ И МУ ДАЛИ НАЙ- ГОЛЯМАТА ОБИЧ,НА КОЯТО БИЛИ СПОСОБНИ,НАДЯВАЙКИ СЕ ДА ИМА МНОГО ХОРА,КАТО ТЯХ САМИТЕ,КОИТО ДА ИЗПИТАТ СЪЩОТО КЪМ НЯКОЯ МАЛКА,НЕВИННА ДУШИЧКА.
ХОРА,БЪДЕТЕ ПО-ДОБРИ,ПО-ЩЕДРИ,ПО-ВСЕОТДАЙНИ,ПОМАГАЙТЕ НА БЕЗЗАЩИТНИТЕ И БЕЗДОМНИТЕ...ВЪВ ВСЕЛЕНАТА НИЩО НЕ СЕ ГУБИ -ЩЕ ВИ СЕ ВЪРНЕ СТОКРАТНО,ЩЕ ВИДИТЕ!

Жените-Мъжете..".Война на светове" - 2-ра част

"Жените са като машини за оплакване.Все мъжете са им виновни.Мислят се за незаменими.Там им е проблемът.Когато една жена ме вбеси,пращам я по дяволите.Качвам се в колата и заминавам,където и да е."
                                                                                           "На юг от никъде" - Чарлс Буковски

...Мъжете са като машини за депресия и избиване на комплекси.Депресията им се увеличава пропорционално на липсата на пари."Хартийките" определят цялата им същност,тяхната цена в собствените им очи и в очите на другите."Мъж без портфейл -мека пишка"-гласи народната поговорка.Такъв мъж няма желание за нищо - ни за разговор,ни за секс.Мъжете си мислят,че от тях се иска да станат "МЪЖЕ"-велики,преуспели,мачовци,с много  "бройки" зад гърба си,но действителността прави от тях квартални типове-мрънкащи ,прецакани,алкохолизирани и затъпяващи,а единствената връзка с женския пол е поредния скандал с жена им и дори прилагане на сила...,казвайки си :Я виж сега ,кой владее положението!...Да,мъжете също се мислят за незаменими,приемайки жената за даденост.Изобщо не им хрумва,че и на нея може да й писне и да си хване някой,който поне ще се радва на красотата й.Когато един мъж ме вбеси,намразвам цялата мъжка пасмина.Адреналинът ми се вдига и изхвърчам като тапа от бутилка, дълго крача в неопределена посока,докато подредя мислите в главата си.После осъзнавам какъв глупак е той- да ме тормози,и колко съм глупава и аз да му се връзвам...и му прощавам великодушно.

текст: Юлия Славчева

МИДИ ОТ ОСТРОВ СКИАТОС

по рецепта на главния готвач Дон Пашкуале:

1 кг черни миди с черупки                                         
1/2 глава червен лук
5-6 скилидки чесън
3 с.л. зехтин
1 с.л. горчица
2-3 с.л. песто
2-3 листенца пресен джоджен
2-3 листенца пресен дивесил
мащерка
къри
майорана 
чубрица
сол
черен пипер
1/2 бутилка сухо бяло вино
20-50 гр узо
пресен копър

                                                     Приготвяне:

Нарязаните на ситно лук и чесън се запържват в зехтин.Добавяме горчица,песто,вино,узо,миди, всички подправки.Захлупваме в голяма тенджера. Варим 10-15 мин.до пълно отваряне на мидите.Накрая добавяме ситно нарязан копър.
Поднасяме в голяма стъклена купа.
Сервираме и изстудено бяло вино.
Наздраве! 

БУКОВСКИ - ЛЮБИМИ ОТКЪСИ - 1 част

"Болката е странно нещо. Котка, която убива птичка, катастрофа, пожар...Болката пристига, прас, и ето я, сяда отгоре ти. Истинска е. И за всеки, който наблюдава отстрани, изглеждаш глуповато и смешно.  Сякаш най-внезапно си се видиотил. И няма лек за това, освен ако не срещнеш някой, който знае как се чувстваш и как да помогне."

"Радвах се, че не бях влюбен и че не бях доволен от света. Обичам да съм наострен срещу всичко на света.  Влюбените често стават наострени и опасни. Изгубват реална представа за нещата.Изгубват чувството си за хумор.Превръщат се в нервни и мнителни досадници. Даже стават убийци."

"Опитах да си втълпя,че чувството за вина е просто някаква болест. ЧЕ ИМЕННО ХОРАТА БЕЗ ЧУВСТВО ЗА ВИНА  СЪЗДАВАТ ПРОГРЕСА НА ТОЯ СВЯТ. Хората, които умеят да лъжат, да мамят, които познават кратките пътеки."

"Депресиите и самоубийствата са често резултат от нездравословно хранене...Ако тялото не се храни, душата също  гладува."

"Когато бях млад, бях непрекъснато потиснат. Но идеята за самоубийство не ме блазнеше
като възможност. На моята възраст вече не беше останало кой знае какво за убиване."

"Добрият писател знае кога да не пише."

"Хората без морал често се считат за по-освободени от другите, но те най-често не са в състояние да изпитват чувства, да обичат. И стават пеперудки. Мъртви души, които се чукат с други мъртви души. В тяхната душа няма хазарт, нито хумор - един труп ебе друг труп. Моралът ограничава, но се основава на човешкия опит през вековете...Нещо като градина с отровни плодове и с годни за ядене плодове . Трябва да знаеш кой да си откъснеш и да изядеш и кой да не пипаш."

 

събота, 30 юли 2011 г.

ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

текст: Юлия Славчева 
 
Всичко предварително е планирано с хладна прецизност
и безскруполна точност.
Главата го заболява от червеното на устните й,
нажежили въображението му до пръсване.
Тя бавно кръстосва краката си  -
за миг докосва небето,
А на него му пресъхва слюнката.
Да го остави без дъх, без капчица мозък
Да го обезлличи
Да го унижи -
това е нейната цел.
А после той сам ще сложи всичко в краката й
и ще предпочете да живее цял един живот 
с болка,
заради този единствен смазващ 
магически миг.




Тя стрелва лакомо езика си към белия прах,
облизва го с премрежени очи и котешки ресници.
Зениците й са мишени,
но целта е той.
Тя е злото, което ще се възцари...
Защото хората наистина си падат по 
мрака и унижението.
Колкото е по-голяма болката,
толкова е по-сладка.
Тя го примамва
и той , смазан от желание, 
се хвърля върху димящата й плът.
Тя впива нокти в него
и изтръгва сърцето му,
а там -  цъфнали теменуги.
Демоничната й усмивка потапя всичко в мрак.

вторник, 19 юли 2011 г.

поливаме лятото

Кафето е същото,
масата-старата,
барът - очакващ твойта поръчка.
Идват тук всякакви:
някои поркат,
други се хилят...
въобще е нагъчкано.
Отпускаш се . Вече
за нищо не мислиш,
просто си там,
дишаш същия въздух.
Погледи разни
пресичат се в тъмното...
някой те гледа - 
не мислиш за тръгване.
Джинове, водки - 
поливаме лятото,
после носталгия
пари в очите...
Някои са в тъпия град,
други няма ги - 
идват и тръгват,
щом свършат парите.


текст: Юлия Славчева

лирика - от Юлия Славчева

 

Ще се обичаме след време.

Сега, съдбите ни пътуват,

а релсите не се пресичат...

След време пък ще ни се струва,

че цяла вечност се обичаме.

понеделник, 18 юли 2011 г.

ИЗПОВЕДТА НА ЕДНА ИЗГУБЕНА ДУША

текст : Юлия Славчева

Никога не бих отгатнала годините й. Мислех си, че е на около 24, когато влезе при мен, за пръв път,  да си прави косата. Фризьорите са психолозите и прихиатрите на обществото.Хората идват при тях не само, за да променят прическата и самочувствието си, но и да споделят малките си човешки историйки. Веднъж седнали на "стола на доверието",от тях започва да се лее поток от душевни  терзания...
И докато мия и суша дългата й, изкуствена, гарваново-черна коса, тя започва разказа си.
Била на 13 години, когато се запознала с първото си гадже- циганин. Той я "направил жена".
Скоро след това я направил нещо повече  - жрица на любовта. Тя нямала нищо против, "щом той искал".
След изнурителната нощ, той я биел "на почивки", заради изпепеляващата го ромска ревност...И така, две години. Предполагам,  че й е харесвало по някакъв особено извратен начин.
Опитвам се да не я прекъсвам с глупави въпроси, изскачащи от възмутения ми "стъклен" подреден свят.
Сега, била доволна ...тук,в София. Изкарвала по 200 лв . на нощ, но всичко отивало за "парцалки". Забелязвам как е дошла - по дамска дантелена нощничка - а навън е кучи студ и сняг.Мъжете, минаващи покрай витрината на студиото, ще си счупят вратовете, за да я огледат. Тя искрено се забавлява с това.
Опитвам се да й задам сериозния въпрос: "Добре де, какво ще правиш след една-две години? Няма цял живот да спиш с цигани и араби за пари?!"...
А тя, отдавна обмислила отговора, ми заявява професионално: "Амииииии,ще го правя до 25 години.Сега съм на 16.После ще се омъжа за някой богат чужденец - англичанин или французин..."
Млъквам, за да не звуча наставнически - обвинително  (все пак ми е клиентка!).
Но не мога да си обясня, точно кога тези деца - жени преживяват детството си. Кога им се случват онези неща между 13-тата и 18-тата година, за които повечето хора (в моя свят) си спомнят с топло чувство до края на живота си.
Кога? ....Как?...И тогава разбирам, че те са жертви на оня - тъмния свят, където нищо не вирее...(Добре,че родителите ми ме предпазиха от него!  )...свят, в който се търгува с оръжие, наркотици и жива плът -и човешкият живот и душа не струват нищо..Там, децата остаряват изведнъж,за една нощ, а невинността си отива прокудена от новото усещане за пресметливост.
Мисля си какво съм правила аз на 13 години-още си играех с кукли...а Нея са  я "блъскали"-(и в двата смисъла )...най-долната измет, за пари, които е давала на гаджето си - циганин...без съпротива, от любов и страх.
"Виждала съм, как продават  нищо неподозиращи момичета, докато си пият кафе. Отвличат ги, пъхат ги в багажник на кола и за една нощ се озовават в Гърция или другаде" - ми доверява тя.
Тръпки ме побиват от тази информация...Да ти отнемат свободата, да изтръгнат най-съкровеното от теб, да откраднат бъдещето ти, да те пречупят...защото от този свят никой не се връща чист.
"Искам тая вечер да имам много клиенти ! Стискай палци!" - по детски ме моли момичето - жена...а после тихо ми казва: "Знаеш ли, вчера всички клиенти искаха мен.Чакаха ме да свърша с някой, и следващия веднага ме взимаше. Почувствах се толкова поласкана, че ме желаят толкова много мъже..."
Дълго не коментирам Просто я слушам. Тя е литературен образ в моя разказ - опитвам се да я уловя пезпристастно. Трудно е да надникнеш в живота на една проститутка...повечето не споделят. Но Тя идва всяка вечер, неотменно, точно в 18 часа, на своята психо-терапия и ми разказва подробно за изтеклата, през детската й плът, нощ...имена, години, размери, по колко пъти, срещу колко пари...
Питам я най-после: "Добре де, не те ли е гнус! Не изпитваш ли отвращение понякога?".
"Да, гнус ме е , но стискам зъби. Често спя с 80-годишни старци. Един чак рева за мен - искаше ме само за себе си. Какво иска  от мен, та аз съм само на 16 години!" - не схванах логиката й, но усетих, че детското и женственото са нейните оръжия. Тя си служи ту с едното, ту с другото...и се забавлява от реакциите на другите. А всъщност, всичко е за пари и поради вече напреднала нимфомания. А и може би примирението, че е къс месо, което клиентите за 50 лв на час правят на кайма, й помага да го понесе по-лесно. Но какво ли разбирам аз?! Това са само предположения за един свят, в който не съм била.Та нали аз съм Алиса в страната на чудесата - с дълго безметежно детство и розови очила. За такива като мен е израза "расъл в саксия". Точно така се чувствам всяка вечер, когато Тя идва, да ми разкаже следващата си история.

неделя, 17 юли 2011 г.

ДАВАМ ТОВА, КОЕТО ИСКАШ

текст : Юлия Славчева
 
Искаш да бъда с теб - понякога.
Искаш да ни е приятно.
Искаш да си говорим и да сме приятели,
а не врагове.
Правя го точно, както искаш.
Обясних ти, че когато съм с някой,
влагам чувства, а ти начерта граници.
Ти  поиска секс - аз станах най-добрата ти любовница.
После ти писна и се махна,
а аз се махнах, за да ти е лесно.
Понякога искаше да съм ти приятел,
с който да споделяш това, което те тормози.
Изслушвах те и те успокоявах.
Бях всичко за теб ...и нищо.
Чудех се, дали ако изчезна, ще забележиш.
Експериментираше колко мога да понеса.
Преразглеждаше отношенията ни
и с лека ръка чертаеше нови граници.
А аз продължавах да ти давам всичко, което поискаш,
като внимавах да не пристъпя очертанията...
да не наруша изкуствената хармония, създадена от теб.
Внимавай (сега съм силна!)  какво си пожелаваш?
Искаш секс -  без чувства,
приятелство - без доверие,
близост - без отговорност,
причина - без последствия,
любов - без огън.
Най - страшното ще е , да се съглася.
Искаш да ти дам  продукт - без съдържание.
(Е, щом душата ми ти идва в повече!)
Помни:
ще ти дам всичко това, но този път ти ще бъдеш наранен.
Ти го поиска..


петък, 15 юли 2011 г.

ПРИСТРАСТЕНОСТ

текст : Юлия Славчева

Kолко видове пристрастеност познавате? Колко пристрастени има?
Разликата е, че някои неща, към които сме пристрастени , ги знаем, а за други изобщо не подозираме. 
Наркоманите не осъзнават, че не могат без наркотици, алкохолиците - без алкохол, нимфоманките - без секс, ти - без пари, аз - без теб.
Има хора , пристрастени към това, да изглеждат добре; други посещават всеки клуб, всяко парти; трети-да ги мислят за добри;четвърти - да се хранят с емоции. Всеки неусетно се пристрастява към нещо. Нещо, което му помага да живее и го убива в същото време.
Трудно е да признаеш, че си зависим от нещо. Никой не обича да е слабак и да изглежда като слабак. Затова е цялата тази маскировка: тежък грим, дизайнерски дрехи , надменни пози, високи положения, към които се стремим. Трупаме вещи и си мислим, че сме по-сигурни, по-неуязвими, заглушаваме страховете си, че ще загубим всичко, затова се презапасяваме, затлачваме се с глупости и празнота.
Не сме достатъчно силни, за да разберем кой/какво стои зад всичко това. Нещо ни манипулира и ни тласка да се пристрастяваме към разни неща.
Аз страдам от най глупавата пристрастеност - да се привързвам към хората около мен.
Най- страшно е да осъзнаеш, че Можеш без някого.Само ти си си нужен. 
Всеки човек е една микро-Вселена - вътре имаш всичко необходимо, за да оцелееш и да правиш каквото си искаш. Това, с теорията за изгубената половинка, е BULLSHIT! 
Вече не приемам всяка теория за чиста монета. Има хиляди гледни точки. Нещата не са такива, каквито изглеждат. 
Двама души се срещат, за момент мислят и чувстват по един начин, после тръгват свободно в пространството...Много е важно, да не останеш с грешното убеждение, че нещо трябва да задържиш, да се бориш,  да остане при теб. 
Нищо не ти е нужно. Само мигът сега е истински, после не съществува. Остава само заблуждението, че продължава.
Отърви се от всяко нещо, което те кара да го имаш. В мига, в който устеш ,че те подмамва, още тогава му обърни гръб...И ще бъдеш СВОБОДЕН...поне за малко. До следващата примамка и следващото отстояване.
Всяко качване е и падане.
Всяко невинно действие носи след себе си последици.
Не се заблуждавай, че ще опиташ само малко и няма да те засегне.
Ти вече си засегнат, щом го желаеш.

четвъртък, 14 юли 2011 г.

ВРАГОВЕ

текст: Юлия Славчева

Сега, ти си най-големия ми враг.
Т.е. най-големият ми враг е в главата ми.
И понеже ти си в главата ми, затова врагът ми изглежда като теб.
Когато спра да те приемам като Мен и да си мисля, че сме едно и също,
ще останем аз и ти на двата бряга - достатъчно далеч, че да осъзная,
че врагът не е излизал от главата ми - по-спотаен, но е там.
Значи Той , не си Ти, Той -съм Аз...но от себе си не мога да избягам...
Тогава ще си най-безобидното нещо в живота ми.
...Дълго време,  бях се сляла с теб. 
Нямах усещане за отделност, за индивидуалност.
Толкова сляпо ти вярвах,че загубих изцяло инстинкта си за самосъхранение.
Сега бавно пристъпвам...завладявам всяка педя от общата територия.
И когато събера достатъчно сила, ще зърна страничен път, неутъпкан от теб.
И без да  спирам , ще продължа по него, а ти ще продължиш по Нашия път,
който ще стане Твой.
Може би тогава ще спрем да воюваме. Няма да има за какво.
Ще те пусна да си отидеш. Ще бъдеш един от многото, които съм обичала.

ДА ВЯРВАШ ИЛИ НЕ?

текст : Юлия Славчева

Иска ти се да вярваш, но не вярваш.
Знаеш, че не трябва да вярваш, но вярваш.
А въпросът се поражда от страха, да не те прецакат.
Затова повечето вярват в Бог...лесно е да вярваш в нещо недосегаемо,
с което не живееш , не спиш, не се караш, не делиш сметки, 
поради това, не може да те нарани.
Докато, да вярваш на Някого, си е нож с две остриета.Хората са слаби и рано или късно те предават.
Да вярваш на себе си?...Е, работиш върху това непрекъснато...И да предположим, че ставаш си толкова самодостатъчен, че нямаш място в с свят, в който всеки търси половинката си.( Дори и 40- годишни мъже вярват в тази измишльотина).
Хората не могат да разберат,че "разводът" е нещо нормално.Случва се на всеки милион пъти в живота.
Всяка секунда се разделяш с нещо, с някого, с част от себе си.
Всеки миг е уникален - разделяш се всеки миг - като ядрото на клетка - делиш се, защото животът е движение и никога покой.
Тогава кой ви е излъгал, че трябва да се събираме и да вярваме в това.
...И понеже не вярвам в себе си, реших да заложа на теб. Казах ти тайната.
Ти въздъхна, отиде бавно до бюрото си... и натисна копчето за унищожение.
Не можех да повярвам...

сряда, 13 юли 2011 г.

НА КАКВО ЩЕ НАУЧИТЕ ДЕТЕТО СИ?

 текст : Юлия Славчева


Този въпрос ми зададе социалната работничка , опитвайки се да ми създаде "приличен" профил на евентуален бъдещ родител. Тя беше по-малка от мен , но ми задаваше абсурдни въпроси, непроменени сякаш от Соца. Опитваше се да ме накара да отговарям "удобно" и "безопасно"... Въпросите ставаха все по-безумни. Личноста ми се раздвояваше: инстинктът ми говореше да бъда предпазлива, прилично-лицемерна, прямата ми същност се бунтуваше срещу закостенелостта на матрицата, в която се опитваха да ме вкарат.Не можах да се сдържа и подкарах направо - твърдо, мръсно и смело - изказах своята съвременна гледна точка и отправих контра-въпроси...Момичето се потеше, искаше й се да се съгласи с мен, но служебното й  положение я правеше вдървена и скучна.
"На какво ще научите детето си?" - искам да попитам бременните жени, които още не са станали майки,  дали седят да правят анализ на този въпрос, преди още да са виждали детето си, преди да са разбрали от какво ще има нужда то, преди всъщност да усетят какво е да си родител. Защото всеки , според мен, може само да предполага, но никога да не знае точния отговор.
Аз съм спонтанен човек. За мен магията на живота е да не знаеш какво ще ти се случи, да се изненадваш всеки ден и да се раждаш всяка сутрин отначало.
Затова отговорих  честно :" Не бих могла  да знам на какво точно ще науча детето си, та нали всеки ден ще се уча да бъда майка! Ще действам в движение. Това е."
Последва тежко мълчание. Тя ме изгледа, сякаш съм инатливо глупаво дете, и си записа нещо. Помислих си: "Е, май изгорях." - разбира се, че знаех какво искаше да чуе от мен, как трябва да звучи в доклада на социалните...все пак съм завършила с литература, зная как да се изразявам, била съм на безброй интервюта за работа, общувам с много хора в студиото си за красота и смятам , че съм добър психолог...Какъв е смисълът, ако не мога да съм истинска - още едно болтче в машината. Неискреността ме убива!
"На какво ще научите детето си?"...
Сега, когато имам  сина си - Лука - разбрах , че той ме научи да обичам безкористно и всеотдайно, да бъда безкрайно търпелива и някак си щастливо смирена. Изпълни празнотата в душата ми. А аз го уча  да открива света , да пътешества, да бъде смел , любопитен, самостоятелен. Давам му това, от което има нужда в момента. И го целувам за Лека нощ с цялата си любов и нежност, за да спи спокойно. 
А за всичко останало, ще се ориентирам в движение!

P.S. посвещавам думите си на сина ми Лука - най-лъчезарното  дете! 

вторник, 12 юли 2011 г.

ДА ИМАШ СОБСТВЕН СВЯТ,НЕ ЗНАЧИ НЕПРЕМЕННО,ЧЕ СИ ЛУД

ОКТОМВРИ 2003Г.
текст Юлия Славчева

Кой е по-истински: Светът навън или Светът,който всеки човек измисля за себе си .Ти кой избираш?!
Единият е такъв, какъвто е...нямаш право на грешки...една голяма масовка, в която всички  участваме...някои са по-агресивни и лицемерни от други и успяват да се нагодят, останалите  просто се провалят и тълпата ги стъпква...повече никой не се сеща за тях.
Другият свят може да бъде всякакъв...какъвто си го измислиш...можеш да раздуваш балона,колкото поискаш.Тук всичко е позволено.Само е нужно малко повече фантазия...и си най-великия!
Децата са щастливци. Те не са принудени да избират между двата свята, да се колебаят кой път да да хванат, да се терзаят дали са успели, дали са взели правилното решение...Светът на фантазията-пътешестват из него. Децата порастват - едни улягат , а някои се лутат цял живот....
Ти от кои си? И на теб ли ти минават понякога такива мисли? 
Имам нужда от себе си и от своята стая, без никой в нея,  има ли други, избледнявам, изчезвам...хората ме обезличават.  Мога да остана  сама така  за цял живот. Преди се боях от самотата...сега, тя е моя наркотик-май се пристрастих завинаги....
Не понасям глупаците, залостени  в  затвора на своята ограниченост - зациклящи, винаги устремени към някакви излъскани и противни ясни цели- не биха могли да живеят просто така, заради самия живот. Промитите им мозъци сънуват бляскави коли,пари и пошлост. Те винаги са пример за колективно подражание ...Лъжат другите,но всъщност лъжат себе си. Толкова е скучно и безлично-пагубно е да живееш по този начин. Пустотата те съсипва и не знаеш как да я запълниш, дори е трудно да "превъртиш" и да станеш един от другите - Измислените герои.
В началото всички ме харесват - виждат в мен едно усмихнато мило момиченце. После по-проницателните забелязват,че съм малко странна, докато един ден разберат, че всичко това вече не им харесва, даже започва да ги плаши. Някои си мислят, че ще ме променят-ще ме спасят от самата мен...никой не стигна до края - не събраха кураж!
Аз съм от онези порцеланови балерини, които изскачат от кутия за бижута и започват да се въртят в омагьосан кръг - всички се наслаждават на това мъничко чудо, а ТО се моли по-скоро да се скъса шибаната пружинка, която го кара да се върти и всички да го оставят намира.

цел и двуполюсност

"светлото и тъмното
  са противоположни.
  но едното зависи от другото,
  както крачката на десния крак
  от крачката на левия."
                                   (дзен - "Сандокай")

Истината е скандална...тя разбива всички илюзии,  с които нашето Аз винаги се опитва да се спаси. Истината е сурова и пронизваща и не е пригодена за сантиментални мечти и морална самоизмама.

Много е важно човек да се научи да приема вината си, без да допуска тя да го задушава. Признаването на вината, освобождава от страха ,че си виновен. Страхът е притеснение и тъкмо той пречи на човека да се освободи.

Трябва да се научим да съзерцаваме нещата и събитията в този свят,без да отхвърляме или одобряваме. Просто спокойно да наблюдаваме.

Докато сме вкопчени в нещо, не можем да се освободим от страданието.Трябва да се научим да познаваме себе си и във всичко да бъдем безпристрастни.

Животът е низ от разочарования - постепенно човек се освобождава от всички свои заблуди ,докато бъде в състояние да изтърпи истината.

Суетността ни прави слепи и уязвими.

"Целият живот не е нищо друго,
освен придобилите форма въпроси,
които носят със себе си зародиша на отговора,
и отговорите, бременни с въпроси.
Който вижда нещо друго в това,е глупак."
                                       Густав Майринк - "Голем"

Който има за цел да постигне на всяка цена дадена цел,той няма да я постигне.

P.S. от 27.10.2003г. - това са мисли, зародили се  в главата ми-не помня книгата,която ги е провокирала,намерих черновата...