понеделник, 29 август 2011 г.

"САМОПОЗНАНИЕТО" - Николай Бердяев

публикува : Юлия Славчева

ОБИЧАМ НЕ ЖИВОТА, А ЕКСТАЗА ОТ ЖИВОТА, КОГАТО ТОЙ ИЗЛИЗА ОТ ПРЕДЕЛИТЕ СИ.

"МЕДИТАЦИЯ И ОСЪЗНАВАНЕ"- КРИШНАМУРТИ

1.
Притежанията ни притежават в по-голяма степен, отколкото ние ги притежаваме
2.
Надеждата е сама за себе си пъкъл.
3.
Знам много добре , че не мога да задържа вятъра в юмрука си.
4.
Любовта не е омраза, нито ревност, нито амбиция, нито дух на съзтезателност с неговия страх от провал.
5.
Когато има любов, не може да има прошка. Прошката идва едва, след като си натрупал злоба, прошката е негодувание.
6.
Целият живот е във всеки един момент. Всеки момент е предизвикателство. Неадекватното посрещане на това предизвикателство е една криза в живота. Ние не щем да виждаме , че това са кризи и си затваряме очите, за да избягаме от тях. Така ослепяваме повече, а кризите се уголемяват.

публикува : Юлия Славчева

петък, 26 август 2011 г.

"ДРОГА" - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

след прожекция на  филма "Дрога"
17.10.2001г. кино "Позитано"
текст - Юлия Славчева


...Наскоро мислите ми кристализираха в един единствен категоричен извод: Може да си лошият или добрият - остави на душата ти да реши каква иска да бъде. Но когато почувстваш истината, отдай й се с цялото си сърце. Бъди влюбен в крайността. Не се страхувай да стигнеш до края. Само истински смелите ще разберат какво има отвъд. Само те ще са видяли всичко. А останалите,  сгушени в скромното си безопасно съществуване, ще минат пътя си несъзнателно, насън, приспани от манипулативния характер на системата. Някои от тях никога няма да се събудят и няма да разберат мисията си - своята собствена роля, ако ще и да е най-черната.
   Всички сме гледали филми, в които главният герой уж е от лошите, а накрая , когато го убиват, неусетно се оказва, че е спечелил сърцата ни и ни е безкрайно тъжно, а ония тъпанари - "добрите"- направо са ни противни. Добре, но питали ли сте се защо става така. Защото те са били докрай себе си, казали са си: МАЙНАТА МУ НА ТОЗИ НЕСЪВЪРШЕН СВЯТ И НА НЕГОВИТЕ ТЪПИ ПРАВИЛА. Кой е казал, че трябва да бъде така?!- Шепа дръзки хора, а останалите, овцете, просто са го приели и дори не са се замислили дали е така.

четвъртък, 25 август 2011 г.

ИЗКУСТВОТО ДА СИ ЖИВ: СРЯДА СУТРИН

ИЗКУСТВОТО ДА СИ ЖИВ: СРЯДА СУТРИН: текст : Юлия Славчева В съня си чествам Kоледа. Венци от борови иглички. Смях и непознати хора. Празнични столове. ...Чувам сънените бос...

СРЯДА СУТРИН

текст : Юлия Славчева

В съня си чествам  Kоледа. Венци от борови иглички. Смях и непознати хора. Празнични столове.
...Чувам сънените боси стъпки на мъжа ми. Той отива до кухнята,пуска бързозавиращата кана и отмерва механично в бебешкото шише точно 210ml вода и 3 равни лъжици сухо мляко. Любимата закуска на оня-здравичкия- синът ни Лука. 
По тънка нишка се спускам от съня и навлизам в друг паралелен свят - залято от слънце утро - 25 август е - най-топлия ден от това лято. Мъжът ми седи на раклата - бос, гол, разчорлен и сънен и държи Бабанчо в мъжка прегръдка, докато той лакомо и шумно премлясква млякото. Открехнала съм мъничко вратата и ги гледам. Приисква ми се да ги снимам. Това са мигове, които отлитат бързо. Докато се обърнем и ще е пораснал.
Наплисквам лицето си и се мушвам в Неговото легло. Чакам го да дойде. Телевизорът е включен и дават страхотно състезание по брейк. Става ми весело.
Лука вече е в кошарката. Сит и доволен. Мърмори на бебешки на Рекси и Баба Жаба. 
Мъжът  ми идва в леглото, гушва ме , гали ме по гърба, знае , че така обичам. Усещам мислите му, които той не споделя, усещам нарастващото му неспокойствие от предстоящия ден, усещам мъжкото му тяло, топлината  и нежността му към мен, загрижеността му към нас с Лука. Гледам  го как се бори всеки ден - понякога лети устремено напред, понякога пада и пак се изправя - като войн - и продължава борбата. 
И в този момент  и аз преливам от нежност към него...И въпреки многото проблеми, надвиснали над нас и черната дупка на кризата, която гледа да ни погълне, аз знам, че това са най-хубавите ни дни. Залята съм от безкрайно спокойствие. Чувствам се защитена.

После той отпушва канала в банята.  Взима душ. Обува панталона на Allsaints. Аз приглаждам косата му с малко вакса, за да не е като облак. Нахлупва сламеното си бомбе, пътешествало с нас по морета, гори и балкани. Целува ме и тръгва да се бори със света навън. Аз оставам да пиша и да закусвам с пчелен прашец от Родопите и кисело мляко.

сряда, 24 август 2011 г.

"ДРОГА"

17.10.2001г
текст : Юлия Славчева





1.
Всеки, който и да е той, където и да отиде, винаги се връща там, от където е тръгнал.
И извървявайки целия този път, той разбира, че истината е била още в началото, там, с него, в него.
Никой не би могъл да избяга от същността си. 

2.
Беден или богат - това са двете страни на монетата. Понякога съдбата благородно се оставя да я подхвърлиш и да уцелиш по-приятната страна, но това са някакви мигновения на заслепение, след което неминуемо ще настъпи отрезвяване. Това непрекъснато подмятане - да летиш и да пълзиш, да си в небето и да си на земята!....


3.
И после въпросът за съвестта - трябва ли да я имаш, за да си по-ценен за себе си или да си затвориш очите и да си докрай брутален. Едното или другото. Изборът - най-великата човешка привилегия. Да позволиш на светлината  или на тъмнината да те обсеби. Кое е истината?! Мрак или светлина?! Или пък някъде по средата, където е най-безопасно?!...Не ми казвайте, че никога не са ви терзали тези неща. Мен лично ме човъркат цял живот.

........следва продължение

вторник, 23 август 2011 г.

"ДЕСЕТ КУЧЕТА ЗА ЕДНА МЕЧТА"


текст : Юлия Славчева
по книгата "Десет кучета за една мечта" на Франсоа Варига



Намерих я в купчината ненужни книги,приготвени за изхвърляне - малка синя книжка за суровия Север, дивата Арктика, ледовете и безумието на един французин, решил да победи бурите и невъзможността.Чета и съм се сгърчила от въображаемия  студ и силата на духа  при тези нечовешки условия. Мисля си: Дааа, лесно е да бъдеш велик сред удобствата на цивилизацията. Не е и трудно да си намериш публика, която да ти се възхищава и да скандира: "Да, ти си най-великия!". Понякога ние изобщо не осъзнаваме колко е лесен живота ни, колко е удобен, как не е нужно да се бориш ден след ден, за да оцелееш. Ние не виждаме всичко това : предметите, без които не можем, навиците, без които не можем, удоволствията, без които не можем, дреболии-хиляди-без тях  бихме се побъркали. От тук и дивият страх да не се лишим от тези неща. 
И понеже е толкова лесно да оцеляваме, пак сме нещастни. Седим и се чудим: къде е клопката. Не може просто така всиччко да е наред...!!! И това не ни дава мира. Затова, ние хората, бидейки мазохисти, сами създаваме болката за себе си, защото тя ни пречиства и изкупва греховете ни, успокоява съвестта ни и ни кара да се чувстваме по-чисти и по-извисени.
Човек наистина не се е променил толкова през вековете - същите потребности: някой да го обича, да е сит, разбран и да доказва себе си, да греши и да търси изкупление...
Да, светът е неузнаваем, но само привидно. Да, хората стават все по-прагматични, по-целеустремени, но и по лабилни, по-луди , по-безпомощни.
Човекът и природата , един срещу друг, един в друг, един за друг. Без предмети, без нищо. Душата срещу нямата сурова красота.
Потресаващо е.
Откакто започнах тази книга, непрекъснато в мен крещи някакъв глас да бъда смела, да съм истинска, да вярвам в инстнкта си - това, което го е имало винаги, а не това, което човек е създал, за да  изтръгне себе си от естествената среда. 
Колко сме се отдалечили от природата. Сами сме избрали затворническия живот в "килийките" и сме забравили откъде сме тръгнали.
Пак ще се върнем, защото просто няма къде да отидем. Един ден ще го разберем.

понеделник, 15 август 2011 г.

САЛАТА ОТ КАФЯВ ОРИЗ, ПАТЛАДЖАН И МАСЛИНИ

Напоследък търся уникални вкусове и лесни за приготвяне рецепти. 
От няколко години почти не се сещам за месо, затова ястията, които ще ви "сервирам" са основно безмесни, леки на вкус и изтънчени, по скоро за гъделичкане на сетивата, отколкото за "пълнене на търбуха".

И така, ПРОДУКТИТЕ: за 4 порции

200 гр. кафяв ориз
сол на вкус
1 патладжан (на кубчета)
1-2 скилидки чесън (на ситно)
5 сл. зехтин
2 домата (на кубчета)
100 гр. черни маслини
150гр. твърдо сирене (на кубчета)
1 чушка ( на кубчета - това е абстрактно!)
2 с.л. лимонов сок
прясно смлян черен пипер
магданоз (на ситно)

ПРИГОТВЯНЕ:

Оризът се накисва в 450 мл вода и 1/2 ч.л. сол за 1 нощ. На другия ден се кипва и се вари непохлупен за 40-45 мин. на слаб огън. Останалата в него вода се изцежда, а оризът се оставя да изстине, като се разбърква.
В тиган запържваме, в  2 с.л. зехтин,  патладжана за 10 мин. и добавяме чесъна-за още 2 мин.. 

Махаме тигана от котлона и посоляваме патладжана.
Нарязваме на ситно маслините и махаме костилките.
Сипваме ориза в дълбок съд.Добавяме патладжана, нарязаните домати, маслини, чушка и магданоз. Разбъркваме.
Овкусяваме със сол, лимонов сок, зехтин, черен пипер.
Украсяваме с цели маслини и сирене (става невероятно със запечено козе сирене,ако ви се занимава)  на кубчета (като в модерните ресторанти :)).
Поръсваме с магданоз (може и с листа от свежа мента!-но на мен ми е като паста за зъби).
Да ви е вкусничко! МММММММММММ...



 

неделя, 14 август 2011 г.

Как се казваш? - Мария.Утре имам имен ден.

Можеш да избягаш от скуката по хиляди начини, стига да имаш въображение. Важното е да си измисляш днес какъв искаш да си: разпилян художник, турист-ентусиаст, префинен дегустатор, разюздан бохем, анонимен прелъстител във фейса или просто да си кибичиш пред телевизора, можеш да влизаш и излизаш от роли , когато си пожелаеш, да полееш цветята, да изчакаш да стане по-хладно и да тръгнеш в произвилна посока да търсиш малки,  сгушени в дворовете на стара София нови кафенца, пропити с дух и атмосфера,  да откриваш с изненада колко бързо се променя облика на родния ти град, как някакси е станало по-уютно и по-красиво по парковете, като че ли се е пробудило някакво съзнание и  стремеж към уютното, добрия  вкус , специални местенца, специална музика, усмихнати свежи хора , нощна София.
Нощта на 14 август е магическа. Във въздуха се носи любов и усещане,че морето е ей там, зад ъгъла. За да не ми е скучно лятото,когато съм в София, си представям, че софийският ми апартамент е на морето, че си почивам,чета, каня приятели, пием сангрия и си готвим всеки  ден по една уникална нова рецепта. А когато захладнее, паля колата и отивам в центъра, разглеждам всяка сграда, всяка уличка, всяко ново кафене, всеки бар и всеки двор през погледа на турист, който за пръв път е тук. 


Запалих се по това, след като попаднах на един сайт със стари снимки на София и други места. Виждаш развитието на София  , същите сгради, но преди сто години, а пред тях хора, облечени архаично и смешно...и ме завладява странно усещане за тогава, за сега и че всичките тези усмихнати лица не са между живите, а сградите са си същите. Колко преходен е човешкия живот. Колко велико нещо е енергията. Тя не се губи никога. Затова минаваме от едно тяло в друго . Прераждания. И всеки път имаме възможност да започнем начисто, да бъдем по-добри и по-осъзнати. 
...такива мисли ми минават през главата.

Днес се лутаме по уличките и откриваме едно много приятно оазисче на "Белчев" до "Алабин"- "Конфети"-с духа на откриватели сядаме да се потопим в атмосферата: лек приятен джаз, красив интериор, маслинови дръвчета , осветени в меката нощ, италиански ястия. Поръчваме зелени салати с козе сирене, талиатели с каперси и пармезан,пием вино ,гледаме хората, колко са живи, те гледат нас колко сме красиви-Лука е с риза и прическа,от масите му намигат , а той хитрее. Разказвам на Паци за новата книга, която чета, как съвпада  изцяло със сегашната ми настройка към живота. Аз съм неспокоен човек и винаги имам съмнения относно смисъла на живота в различните му прояви, по едно време се притесних жестоко от тази вечна неудовлетвореност, но четейки тази книга, разбирам, че същите въпроси си задава и авторът. 

"Когато неудовлетвореността е упорита, значи е изпратена от Господ поради една-единствена причина - за да се промени всичко и да се продължи напред." ( Паулу Коелю - Алеф)

И така , приятна вечеря, представям си, че съм в малко градче в Италия, после разходка, мали улички, големи осветени улици, празни витрини, заключени магазини, наклонена  дълга калдъръмена улица без край, напомняща ми за Истанбул и улиците му , изтичащи надолу, към морето. 
Нещо ме водеше натам...вървях си безгрижно,между "Леге " и "Калоян" ,  вече бях поела обратно към колата, когато погледът ми бе привлечен от един голям уличен кашон , в които мърдаха очички на една миниатюрна старица. Заля ме учудване, стъписване, съжаление , желание да й помогна - отидох до нея и й дадох пари. Тя не искаше да ги вземе. Каза ми, че утре е именният й ден. Попита ме как се казвам и с много кротък глас ми разказа , че е бивша медицинска сестра, имала е къща на 3 етажа във Волуяк, имала син - убили го зверски, а някой фалшифицирал документите за къщата й и я взели. От 97-ма година живеела на улицата, зиме и лете. Говореше спокойно, умно, сякаш тя ме успокояваше , че всичко е наред. Разказа ми ,че този кашон е нейния дом, че утре ще почерпи за именния си ден, че продавала цветя, за да изучи сина си. Една буца растеше в гърлото ми и незнаех какво да кажа. Попитах я дали и утре ще е там -тя ми кимна. Искало й се да може да се изкъпе...и тогава вече щях да ревна. Не можех да повярвам как е възможно , няма ли социални, община или някой да помогне на такива хора - тя е една стара , съсипана от мъка старица, кой знае какво е преживяла. Беше толкова спокойна-сякаш нямаше какво да губи. Тръгнах си притихнала и тъжна. Шофирах и мислех за нея. 
Реших да направя нещо за нея - ще й направя лично картичка за именния й ден и ще я занеса,после ще я заведа да се изкъпе и ще я нахраня. А после ще помоля някой да се заеме със случая. Ако можете, помогнете. На всеки може да се случи такъв драматичен обрат в живота. 
АЗ: Как се казваш? 
ТЯ: Мария.Утре имам имен ден.

текст: Юлия Славчева
снимки: от архива на "Изгубената България"
1.Църквата "Света Неделя"
2.Народния театър "Иван Вазов"
3.Бозаджия пред Военния клуб - до "Червило"

сряда, 10 август 2011 г.

талапия с чесън на фурна

публикувано от Юлия Славчева
по рецепта на Севдалина

Талапията е бяла риба, без кости, без мирис, филето й е много крехко и сочно, приготвя се бързо и лесно, диетична е. Рецептата е чудесна за домакини, които не разполагат с време да стоят часове в кухнята - такива, като мен!
Талапията е известна още от 2500 години. За нея се споменава в Библията - апостол Петър е ловил талапия.

РЕЦЕПТАТА: 

ПРОДУКТИ:
-няколко филета бяла риба  Талапия (става и с друг вид бяла риба - може и Пангасиус)
-сол
-черен пипер
-1 глава чесън
-краве масло

ПРИГОТВЯНЕ: 

намазвате тавичката със зехтин
подреждате филенцата
посолявате ги и ги поръсвате с черен пипер
нарязвате много наситно 1 глава чесън (може и с преса) и  намазвате всяко филе с много чесън
върху всяко филе слагате бучка масло
печете във фурната -на 200 градуса -10-15 мин.- докато филето стане златисто

Гарнитурата може да е задушени зеленчуци, картофена салата или свежа салата
Поднася се с изстудено бяло вино

Изненадайте любимия човек с тази изключително вкусна , лека и изискана вечеря. Ако изобщо не можете да готвите, ще хвърлите в шок хората около вас, как сте успели да направите това. 
Запомнете: хубавите неща са най-простите неща! 
Добър апетит! 






 

неделя, 7 август 2011 г.

избор - текст Юлия Славчева

все пак си мисля,
че е по-добре да имаш някого,
с когото да се караш,
отколкото да нямаш никого

НАЙ-ДОБРИЯ

текст: Юлия Славчева

Важното е да си убеден,
че си най - добрия.
Няма значение дали имаш
цел в живота
или амбиции
или яхта.
Може за другите да си
абсолютна плюнка.
Може да си Никой ,
но за себе си трябва 
да си единствен.
Най-добрия
Не най- великия.

Понякога ми е адски гот.
Усещам ъгълчето
в края на устните ми
как потрепва...
и тогава си мисля,
че съм измамила всички.