ОШО

"Блаженството е средната точка между радостта и скръбта. Това е средната точка, точката на трансцедентация. То има дълбочината на скръбта и висотата на радостта. Радостта има връх, но не и дълбочина, докато скръбта има бездънна дълбина, но не и връх. Блаженството включва в себе си и върха на радостта и бездната на скръбта, поради което то трансцедентира и едното, и другото. Само централната точка може да бъде пълна трансцеденция на двете крайности."

                                                 ОШО

ОТКАЗВАМ ДА СЕ ОТКАЖА , В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

ЛАКИРАХ СИ  ЧЕРВЕНИ НОКТИТЕ
И СЕ ОПЪЛЧИХ НА СМЪРТТА.
ОБЪРКВАМ СЕ КОЕ Е НУЖНО,
ИЗГУБВАМ СЕ В РЕАЛНОСТТА.

ТОЛКОВА С ИЗГУБЕНА ДУША 
НИКОГА НЕ СЪМ БИЛА...
ПЛУВАМ, НОСЯ СЕ 
В ОБЩАТА МЪГЛА.

ДО ПОСЛЕДНО ЩЕ СИ ПРЕДСТАВЯМ 
СПАСЕНИЕТО ДА ИЗСКОЧИ ОТ ЪГЪЛА
В ЯРКО ЦИКЛАМЕНА РОКЛЯ
СРЕД ТЪЛПА ОТ ОПЕПЕЛЕНИ ТРУПОВЕ - 
РОБОТИ - ТРЪГНАЛИ ЗА НИКЪДЕ.

ЕДНА ЯРКА СЛЕДА ОТ ПУРПУРНО
ИСКАМ ДА ИЗДРАСКАМ ПО ПЪТЯ СИ.
НЕПРИЕМЛИВА И АБСУРДНА 
КАТО СЕКВОЯ В ГРАДСКА СРЕДА,
ЩЕ ИЗПЪЛЗЯ ОТ ТЪМНОТО
И ПАК ЩЕ СЪМ БУДНА .

 

СИНЬО ЛЯТО

РАЗКЪСАХМЕ СЕ ПОД ЕДНА СМОКИНЯ
ОБЛИЗАХМЕ СТРАСТТА И ВИНОТО
ЗАВИНАГИ СПРЯ ВРЕМЕТО, ЗАСТИНА
ОТКАЗАХ ДА ПОВЯРВАМ В ЗИМАТА

НЕ ОСТАНА ПЪТЕКА НАЗАД
КАК ДА ОСТАВИМ САМО МОРЕТО
ВЗЕХМЕ МУ ВСИЧКО - ОСТАНА ПУСТ БРЯГ - 
И СЕ НАПРАВИХМЕ НА ЗАЕТИ

ЗДРАВИЯ РАЗУМ ГОВОРИ : ТРЪГВАЙ СИ!
ИЗГАРЯМ  , ВЕЧЕ МИСЛЯ ЗА ВРЪЩАНЕ
ЗАПЕЧАТВАМ ВСЕКИ МИГ ИСТОРИЯ
ВЪРВЯ СРЕЩУ СЕБЕ СИ, В ДУШАТА СИ БОРЯ СЕ

СГЪВАМ ОРИГАМИ ОТ ЛЮБОВТА НИ ЕДИНСТВЕНА
В ПОРТФЕЙЛА СИ СКРИВАМ Я - ОСТАВАМ ЗАВИСИМА
КОГАТО ТРЕПЕРЯ В ЗИМНИТЕ УТРИНИ
ДА МЕ ДОКОСВАТ ТВОИТЕ УСТНИ

Созопол- летен дом

Последните дни от морското ми лято

Усещам го как се е заканило да си тръгне

На Градина плажът опустя 

Тук там заинатили се  палатки и търпеливи каравани

Излежаваме се , попиваме последните нежни лъчи

Вятърът е осеял плажа с листа

Вълните се разбиват яростно, протестирайки за внимание

Не ми е тъжно. Цяло лято съм тук - взех си дозата слънце и море.

Приятели идваха и си отиваха, а после посрещах нови

Имаше спокойни дни

дни, изпълнени с нежно щастие

и други-мрачни, скандални с плач

имаше пиене,

весели паланчинки

и сутрин - скалите... кафето, спящия човекбездом, лодките, свети Кирик

Лука порасна, укрепна, проговори

Срещнах най-прекрасните хора

изживях една своя мечта - да бъда цяло лято на море.

Станахме местни

всеки ден откривах една нова тясна уличка между къщите

погледът ми попадаше на нещо ново

и смокините падаха в загорелите ни ръце с благодарност.

писмо до "МАМА НА МЕНИ"

Мила мамо,

знам че е малко смешно да ти пиша писмо,
нали живеем с теб и с "тати на мени" цяло лято 
в една стая.
Малко е тесничко с трите легла , масата и куфарите,
но ни е много хубаво като сме заедно.
Искам да ти кажа, че много те обичам,
сега на 2 години-даже повече откакто бях на 1.
Та тогава си бях бебешор - какво ми е разбирала главата
от любов!
Мамо, ти си много хубава и добра
и тати сигурно затова те обича,
аз знам много неща, ама още не ме разбирате.
Много ми е хубаво на това море бе, мамо,
нямам търпение да си отворя очите и да папам - 
ммммм онези дебелите катми със смокини и сирене
и айран. И после на плаж.
Абе то да си на 2 години си е страшен кеф,
можеш да ядеш всичко, да тичаш , да куфееш, да общуваш с по-големи
и да им казваш  някакви неща.
А и толкова приятели имаш , мамо-
теб всички те обичат - носиш една светлина и топлина на хората...
казват , че приличам на теб.
Но не ми излиза от главата онази дивата красавица - Еки-
където ме стисна и ме нацелува пред всички,
пък аз се разревах, но много ми хареса.
Целувките се много вкусно нещо.
Вие с тати искате все да ви е вкусно.
Иска ми се дълго да пътешестваме - ние тримата 
и да срещаме много приятели.
Отсега ми е любопитно къде ще е следващото място, където ще ме заведете.
Ама ти не ми казвай още...
нека да си помечтая.

Солени целувки и пържен сафрид
за "моята мама на мени"

ЛУКА

прощално писмо на Габриел Гарсия Маркес или друг анонимен творец

"Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук:
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават…
Щях да спя по-малко и да мечтая повече. Защото за всяка минута, когато затваряме очите си, ние губим 60 секунди светлина…
Бих продължил, когато другите спираха. Бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха. И колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…
Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта…
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!
На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата…
Научих толкова неща от вас, хората… Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане…
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти.
Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново.
Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “Обичам те!” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш…
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва. Но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя!…
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес! Защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание…
Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях. Обичай ги и се отнасяй с тях добре. Намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш…

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на хората, които обичаш, какво означават те за теб…"

Животът,който си избрах

Понякога трябва да се случат някои драматични катаклизми в живота ни, за да се осъзнаем.
Нещо да ни разтърси , да ни накара да излезем от удобното инертно малоумие. 
Да ни накара да страдаме, а страданието да мине през нас като пречистващ огън.
Дори нищо да не остане, пак е нещо - това ми дава надеждата да започна от начало.
Хиляди пъти предпочитам началото, трепетното очакване, вълнуващата несигурност...
пред края, скучното безвремие, да знаеш, че всичко завинаги ще е едно и също.
Човек винаги има избор.
Понякога си твърде обременен , за да го видиш ясно.
Понякога блокираш и не можеш да го измислиш, само усещаш, че не е това, което би те карало да се събуждаш с усмивка и лекота.
И винаги след бурята, небето става кристално чисто.
И винаги след тежките моменти , се раждат красивите мигове, които ме вдъхновяват да грабна живота си и да го живея точно както аз си искам, без да ми го определя някой разбирач, дали е възможно или не.
Аз знам, че с  всяка крачка ,откакто съществувам, съм се доближавала до моята истина и съм била усърдна и добра, време е да бера плодовете на посятото от мен.

Смятам , че го заслужавам!
 

честит празник, Мамо!

Мила мамо,
аз сега съм само на 1 годинка,
и ти сигурно не ме вземаш  на сериозно,
но въпреки всичко искам да ти кажа няколко неща,
ей така , да си знаеш, за в бъдеще,
че вие, възрастните , често забравяте 
много, важни неща,
дори сте забравили, че сте били деца!

1.много те обичам
2.пак много те обичам
3. винаги ще те обичам

P.S.освен това обичам тати и най-много "бичам ПАПАМ"

Искам да не забравяш това
и да вярваш в мен,
дори ако те ядосвам,
понякога.

Целувки: Лука

на всички жени , послучай 8 март

Жената

текст:Юлия Славчева

Като една напъпила роза

се раждаш в света.

Ухаеш на чистота и невинност.

Като прелъстителка сластна

или нежна жена

порастваш в мъжките длани.

Силата ти е толкова мощна

и крехка сълза -

понякога се прегръщат...

Непредвидима с това

представите преобръщаш.

Борбена, търсеща, тайнствена,

докосваща непостижимото,

в ръцете си люлееш бъдещето

и утешаваш неутешимите.

Ти си НАЧАЛОТО и КРАЯ,

от ЛЮБОВ изтъкана.

ПОЖЕЛАВАМ ТИ ДА СЕ РАЗДАВАШ,

ДА СЕ ПРОМЕНЯШ И ОЦЕЛЯВАШ!

ТАЗИ ВЕЧЕР СПЕЧЕЛИХ НАГРАДАТА НА ПУБЛИКАТА ЗА НАЙ-ДОБРА РАЗКАЗАНА ИСТОРИЯ В "ЛИГА НА РАЗКАЗВАЧИТЕ" . СТРАХОТНО СЕ ТРОГНАХ, ЧЕ ВСИЧКИ СКАНДИРАХА ИМЕТО МИ, ГЛАСУВАХА ЗА МЕН ОТ ОБЩО 11 УЧАСТНИЦИ. ТОВА БЕШЕ МОЯТ ДЕБЮТ. УЖАСНО СЕ ПРИТЕСНЯВАХ ДА ГОВОРЯ ПРЕД ТОЛКОВА ХОРА И ТО НА ЛИЧНИ ТЕМИ. А ТЕМАТА БЕШЕ ЗА ЗНАЦИТЕ НА СЪДБАТА. АЗ ПРОСТО РАЗКАЗАХ  МОЯТА ИСТОРИЯ И ДРУГИТЕ Я ХАРЕСАХА. ТРОГНАХ СЕ ОТ ТОВА, ЧЕ ВСЕКИ ИДВАШЕ ПРИ МЕН ДА МЕ ПОЗДРАВИ И ДА МИ КАЖЕ НЕЩО МИЛО. АБСОЛЮТНО НЕПОЗНАТИ ХОРА. ЕДИН ЧОВЕК ДАЖЕ МИ ПОДАРИ ЗАЕК-МАРТЕНИЦА , ЗА ДА Я ЗАНЕСА НА ЛУКА - ОСНОВНИЯТ ГЕРОЙ В МОЯТА ИСТОРИЯ. БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЗА ПОДКРЕПАТА И ДОВЕРИЕТО. СЕГА СЕ ЧУВСТВАМ ОЩЕ ПО-УВЕРЕНА В СЕБЕ СИ И ПОСОКАТА, В КОЯТО СЪМ ТРЪГНАЛА.
СТРАХОТНА Е ИДЕЯТА ХОРАТА ДА СЕ СЪБИРАТ И ДА СЕ ОБЕДИНЯВАТ  ПО ТОЗИ НАЧИН, ЗАБАВЛЯВАЙКИ СЕ . ЗА 2 ЧАСА СЪБИРАШ В ДУШАТА СИ ТОЛКОВА РАЗЛИЧНИ И КОЛОРИТНИ ИСТОРИИ, ЧЕ СИ ТРЪГВАШ НЯКАКСИ ПРОМЕНЕН ОТ ТОВА МЯСТО. А ТО Е "ПЕТНОТО НА РОРШАРХ''-ВСЕКИ ПОСЛЕДЕН ЧЕТВЪРТЪК В МЕСЕЦА.ДРУГИЯ ПЪТ , ЕЛАТЕ И ВИЕ :)))

текст: Юлето

Мишката Гризана

И когато чуя Паци с дебел глас да казва на едногодишния Лука : "Я кажи, къде  е МИШКАТА ГРИЗАНА?", винаги ми става много мило и се усмихвам.

Скандинавска рецепта: говежди сърми върху сотирани картофи и зеле

Днес прсъздадох в кухнята една скандинавска рецепта.
Странна и много за сезона. Макар, че ще ви се стори трудна, не отнема време и средства. 

Продукти:
1. Замесваме :говежда кайма ( може и смес) , натрошаваме моцарела,1 яйце, червен и черен пипер, чесън, сол, чубрица
2. Отделяме цели листа от зелка (сурова) и ги слагаме в голяма тенджера да кипнат. Във водата слагаме сол и оцет,  да овкусим зелето, за да не е съвсем блудкаво като в Норвегия :). Като поомекнат, ги вадим и слагаме всяко листо върху кухненска хартия, за да се подсуши.
3.Сваряваме картофи - на кубчета
4.Вътрешните листа  на зелето-по-крехките- нарязваме на ситно.
5.Правим сърми: режем парчета алуминиево фолио-всяка сърма я завиваме в отделен лист фолио. Правим пакетчета:
Слагаме един лист фолио, върху него 1 попарен зелев лист(от точка 2), върху зелето слагаме 1 голяма топка от замесената кайма(от точка 1). Увиваме на руло листа с фолиото, а краищата запечатваме. Печем пакетчетата-сърми върху скарата във фурната - на 180 градуса около 30 мин. Под тях слагаме тава, за да не изтича соса. Стават уникално сочни!
6.А сега ще направим гарнитурата за сърмичките:
В тиган запържваме в олио или зехтин чесън, лук; слагаме къри, шафран, куркума; 
добавяме сварените картофи (от точка 3) - сотираме леко, прибавяме зелето (от точка 4),слагаме сол и доливаме с  течността, в която сме попарили зелевите листа ( от точка 2).
Готово е, когато зелето омекне. Трябва да бъркаме отвреме на време и да доливаме от водата на зелето.
7. Сервираме, като слагаме гарнитурата от ароматната смес с картофи, зеле и индийски подправки, а върху нея нареждаме сърмичките.

Да видим какво им е на скандинавците, като си нямат своя кухня!

ВИНАГИ

ВИНАГИ ДА ГЛЕДАШ ЖИВОТА В ЛИЦЕТО.
ВИНАГИ!
ДОКАТО ГО ОПОЗНАЕШ ТАКЪВ, КАКЪВТО Е.
ВИНАГИ!
ДОКАТО ГО ОБИКНЕШ ТАКЪВ , КАКЪВТО Е.
А СЛЕД ТОВА...
ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ НЕГО.

 

Новата година започна много креативно, дали защото ще е последната, не знам,но се наслаждавам на най-малката подробност от дните и нощите ми с пълна сила. На 1-ви отидох на Витоша и там в снега, в гората , зарових цялата си горчилка от предишната 2011. Пречистих се и се прибрах като бял лист , на който започнах начисто. Простих на всички най-вече на себе си, изпразних се от глупави мисли, скруполи, вина, гняв и недоволство...Станах лека лека като перце и полетях. Сега идеите в главата ми се надпреварват, в творческо сладострастие е духът ми и в пълен мир е сърцето ми, внимавам да запазя това състояние. Чувствам се на гребена на вълната - изпълнена със сила и креативност, с ужасно много любов към живота. Събудих се от дъъъъълъг сън и сега пред мен е светът в целия му магнетизъм на сътворяването.
Реших : новото изкуство, на което да се посветя, ще е професионалния грим и обучения по фризьорство и  грим. Метам се и това е!
За желаещите , телефонът ми е : 0878/ 448519 
Обаждайте се, ако имате идеи, за да разменяме:))))))))

Алманах на гримьора - Каталог KRYOLAN

Алманах на гримьора - Каталог KRYOLAN: - изпратено чрез Google Toolbar