Нещо да ни разтърси , да ни накара да излезем от удобното инертно малоумие.
Да ни накара да страдаме, а страданието да мине през нас като пречистващ огън.
Дори нищо да не остане, пак е нещо - това ми дава надеждата да започна от начало.
Хиляди пъти предпочитам началото, трепетното очакване, вълнуващата несигурност...
пред края, скучното безвремие, да знаеш, че всичко завинаги ще е едно и също.
Човек винаги има избор.
Понякога си твърде обременен , за да го видиш ясно.
Понякога блокираш и не можеш да го измислиш, само усещаш, че не е това, което би те карало да се събуждаш с усмивка и лекота.
И винаги след бурята, небето става кристално чисто.
И винаги след тежките моменти , се раждат красивите мигове, които ме вдъхновяват да грабна живота си и да го живея точно както аз си искам, без да ми го определя някой разбирач, дали е възможно или не.
Аз знам, че с всяка крачка ,откакто съществувам, съм се доближавала до моята истина и съм била усърдна и добра, време е да бера плодовете на посятото от мен.
