MY BEARS (LUKA AND HRISTA)

MY BEARS

We spent a lot of money

For butter and honey

Two bears

Without   fear.

Waiting for Mom and Dad

In good and bad

They will  come , right?!

They will watch us with pride

Two bears alone

Waiting for his Mom

with love by Mom - Julia

MY LOVE IS FOR FREE

POEM   
BY JULIA SLAVCHEVA

I  GRAB THIS BOAT.
BIG DILL IS NOT!
NOW I WANT TO GROW
SO ...I MUST GO.

COME IN!
DO YOU KNOW WHAT I MEAN?
DON`T BE  SHEEP!
LIFE IS DEEP.

I NEED SOME PEACE.
YOU CALL ME  MISS.
SHALL WE DANCE?
IT`S MY NEW ROMANCE.


PLEASE, STAY WITH ME
MY LOVE IS FOR FREE

До Швеция и без назад

Колко студено е в Швеция, можем да разберем само, когато сами проверим.
Не се водете по слухове от преди 20 години.
Климатът на планетата се променя , а тук сезоните се сменят само за 1 ден.
И ако сте поели на дълга градска разходка , и някои от вас са премръзнали,
тази фигура на Желязната лейди може да ви спаси.
Допрете длани до коремът й...и се стоплете.
Намира се пред Народния театър.

Метрото на Стокхолм се слави с галериите си и е арена на творчество и креативност. Издълбано е в скали с назъбен и намачкан релеф,имаш чувството,че си в пещера.

Тук е странна смесица между хубавите черти на социализма и капитализма в едно.
Навсякъде ме връхлитат безброй DEJA VU- сравнявам всички места , на които съм била в живота си, спомням си детството...
В магазините SECOND HAND преливат от микс от 60-те,70-те,80-те,90-те години.Спомняш си модата, дрехите,които си харесвал едно време-,вълненията ти в юношеството...като машина на времето е.

Кафенцата не претендират за лукс и грандомания. Но са истински уютни,топли и ухаещи на пай с круша,полят с ванилов крем и истински силен Ърл грей, със свещи с кораби и чуден изглед към Балтийско море и малките лодки,яхти,канута ,подредени красиво в редички.

Църквите са странни -с глинен Исус и Дева Мария, учебна дъска с числа, празни, не са особено религиозни.Според мен вярват много повече в All saints, Halloween и други скандинавски божества.Вече 4 дни навън се разхождат вещици, дяволи, тролове и други фрикове. Отвън са червени с островърхи зелени покриви и кули. 

За децата  е рай! Те са богоизбрани. Навсякъде има детски площадки, оборудвани с всевъзможни забавления-насочени към развиване на творческите им заложби. Никой не им се кара и не ги докосва с пръст - тук това е недопустимо - могат да ти отнемат родителските права.

Къщите са горски уютни вили, с дворчета с райграс,  лодка и кемпер. Шведите са отворени към света,към нови идеи. Страшно много пътуват.  Толерантни, спокойни,търпеливи, високи, вманячени в спорта, модерни.
Морето е навсякъде, врязано в сушата, криволичи...а водата е полусладка , кръжат гларуси, плуват дебели цветни патици и грациозни лебеди.
Нощем спокойно се разхождат сърни и пасат по дворчетата, подскачат сиви зайчета, дори лисици изпращат Паци до вкъщи. Но катерици няма!
Що се отнася до марки, шведите са националисти - купуват си 3-те шведски марки дрехи, както и шведските хранителни продукти -защото си ценят своето!

Езерата, горите и чистия въздух са естествената среда, в която живеем и не се налага да отидеш на екскурзия, за да им се наслаждаваш. Любуваш им се, профучавайки с метрото( то е над земята като панорамен влак).

Свобода  Простор  Уют  Въздух   Море  Дух  Пътешествие  Посока  Движение
Ние сме малката лодчица на снимката вдясно - понесла се смело с попътния вятър, наред с другите, намерила своето място .

ПАК Е СУТРИН
ВЪЛШЕБНА  ИЗКЪПАНА СВЕЖА
НАМИРАМ СЕ В ГОРАТА

ЧИФТ РЪКАВИЦИ, ЧУВАЛИ
СТАРТ!

ДОКАТО СЕ НАВЕЖДАМ ЗА ВСЯКО БОКЛУЧЕ,
СИ ПРАВЯ СУТРЕШНАТА ГИМНАСТИКА,
В СЪЩОТО ВРЕМЕ СЕ РАЗХОЖДАМ.
ОТ СЛУШАЛКИТЕ МИ СЕ ЛЕЕ
ШВЕДСКА РЕЧ.
ЗАПОЧВАМ ДА РАЗБИРАМ НЯКОИ НЕЩА - 
УШИТЕ МИ СВИКВАТ С МЕЛОДИЯТА НА ЕЗИКА.

НЕВЕРОЯТНО Е ,ЧЕ И ТУК 
СЕ ОКАЗВА , ЧЕ ХОРАТА СА ПРАСЕТА.

НО АЗ СЪМ СЕ ЗАКЛЕЛА ПРЕД СЕБЕ СИ,
ЧЕ ЩЕ ИЗЧИСТЯ ТАЗИ ГОРА,
В КОЯТО ЖИВЕЯ.
ТУК СЪМ ВСЕКИ ДЕН
И СЕ ВДЪХНОВЯВАМ,
ТУК СКОРО ЩЕ ИГРАЯТ  ДЕЦАТА МИ.
СЪБИРАМ И СИ ВЪРВЯ
И СЕ ЧУВСТВАМ ПРЕКРАСНО
ПО-ЖИВА ОТ ВСЯКОГА.

ЕДИН ПРИЯТЕЛ МИ ЗВЪНИ,
ДА СЕ УГОВОРИМ ДНЕС ДА ОТИДЕМ ДО ОКЕАНА
И КАТО МУ КАЗВАМ КАКВО ПРАВЯ,
МИ СЪОБЩАВА,ЧЕ ВСЯКО КЕНЧЕ ОТ БИРА,
КОЕТО ВЪРНА НА АВТОМАТА ЗА КЕНЧЕТА,
ЩЕ МИ СЕ ИЗПЛАТИ ПО 1 КРОНА.
НАМЕРИХ МНОГО,
НО КОГАТО ЗАГОВОРИХМЕ ЗА ПАРИ,
СПРЯХ ДА НАМИРАМ КЕНЧЕТА.

ЕЙ ТАКА Е И В ЖИВОТА,
КОГАТО ПРЕКАЛЕНО ПРЕДНАМЕРЕНО ПРАВИШ НЕЩАТА,
ТЕ ТИ БЯГАТ.

И ТАКА...
ИЗЧИСТИХ МОЯТА СИ ГОРА
ТЯ Е В ШВЕЦИЯ
В ГОРИ ТИЛИЛЕЙСКИ...
НО ПОНЕЖЕ НАЛИ СЪМ ГРАЖДАНИН НА СВЕТА
И ПОНЕЖЕ ПЛАНЕТАТА НИ Е ОБЩА
И НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ОТ КЪДЕ ЩЕ ЗАПОЧНЕШ,
ЗА ДА ПОМОГНЕШ,
ПРИЗИВЪТ МИ КЪМ ВСИЧКИ ВАС Е:
МОЛЯ ВИ, ЗАПОЧНЕТЕ ОТНЯКЪДЕ-
ПРИРОДАТА Е ЕДНА
И НИЕ СМЕ В НЕЯ...
ЩЕ СЕ ПОЧУВСТВАТЕ СТРАХОТНО
ПРЕЧИСТЕНИ И УДОВЛЕТВОРЕНИ.
И НЕ Е НУЖНО ДА ЧЛЕНУВАТЕ В ГРИИН ПИИС :)

ГОРСКИЯ РАЙ

Отварям очи и виждам гората.
Върховете на дърветата се поклащат и ми казват "ела!"
Слънцето е напекло и ми намига през щорите.
Навън е топла и прекрасна  цветна есен.

Измъквам се от пухените завивки,
обувам едни маратонки и шушляк
и се втурвам навън.

Живея в гората.
Прекрачвам входната врата
и въздухът на гора,окъпани в роса  кедри,тъмно зелени борове, дъхав мъх 
и кристална свежест ме изпълва.

Диви птици летят над мен
небето е синьо и много високо
разтворено и необятно...
Зелено във всичките му разцветки,
златно,медно,ръждиво,червено,пурпурно,кавяво-
топлата палитра на природния художник.

Имам си една скала, цялата в мек зелен мъх,
плоска-като хеликоптерна площадка...
залята е сутрин от слънчеви лъчи
тишина, спокойствие,  чуроликане.
Закачам си якето на един боров клон
и започвам с упражненията.
Невероятно е да се слееш с дивата природа.

Разгрявам и започвам да тичам по горските пътечки.
Разузнавам и навлизам все по дълбоко в гората.
Чудя се дали ще срещна диви животни
но изобщо не ме е страх,
толкова естествено се чувствам.


Намирам една полянка,
навсякъде сини и червени боровинки.
Тук всичко,което ям, има истински, богат вкус - 
спомням си го от детството си
животът е прост, спокоен и уютен-
като в приказка
като в мечтите ни,
които сме имали дълги години,


Всичко се случи!
И съм безкрайно щастлива,
че съм тук и сега ,
след всичко важно ,което преживях 
и преди всичко невероятно , което ще ми се случи.

Багажът ми от България дойде вчера

10 кашона. Не изгарям от желание да го разопаковам...
Живях прекрасно 8 дни без него,


само с 2 тениски ,1 пуловер ,1 яке и едни обувки.
Осъзнах,че нищо повече не ми е трябвало,
никакви други вещи...

        само любовта, която намерих
безкрайното небе,
        спокойствието
        СВОБОДАТА.

АНГЕЛИ

ДВА АНГЕЛА КЪДРОКОСИ
СПЯТ НА ВЪЗГЛАВНИЦАТА МИ.
НЕВИННОСТТА СЕ НОСИ
НА РАВНОМЕРНИ ПОРЦИИ.

ЗАРАДИ ТЯХ, ЩЕ ИМА УТРЕ
НИЩО,ЧЕ Е МАЛКО ОБЪРКАНО...
ДЪРЖА РЪЧИЧКИТЕ ИМ В ТЪМНОТО-
ТОКУ ВИЖ В ДУШАТА МИ СЪМНАЛО.

Хиляди пъти преживях смъртта

хиляди пъти говорих с Господ

хиляди пъти посрещах страха

и ужаса да загубя теб-моя баща.

В мислите си бях малко дете,

обожаващо своя татко.

Спомени,чувства, емоции, гняв

обърканост, неверие...

БОЛКА -огромна смазваща тъга

и БЕЗВРЕМИЕ.

Искаше ми се да имам

идеално семейство,

но беше друго и много трудно,

но се опитах да вляза в твоите мисли, в твоето сърце,

когато си ни създавал на този свят...

сигурно не си бил толкова строг - 

сигурно си имал причини за това...и мечти.

Опитвам се да те разбера

опитвам се да ти простя

опитвам се да заглуша

всички крясъци и горчиви слова,

които сме си казали

и да  оставя само една

ЧИСТА  ЛЮБОВ - такава,

каквато се полага между баща и дъщеря.

Оня  идеален баща в мислите ми

и онази идеална дъщеря.

Моля се на Господ

да спре да те боли и да те срещне

с най-близките ти хора.

Моля се за всички, които ги боли

от загубата

и най-вече за майка ми - тази светица

и нечовешка жена

моля се за нея да превъзмогне скръбта 

и своята изгубена млада вечна любов

и да обърне очи

към своите деца и към техните деца -

защото тя е създала това потомство

и макар и тъжно, 

ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

"В РАДОСТ И В ТЪГА"

А НИЕ СМЕ САМО

ЕДНИ ПРЕХОДНИ ТЕЛА

И ВЕЧНО ТЪРСЕЩИ ДУШИ.

Сбогом , ТАТКО!

Юлето

една черна тъжна рокля
седи и чака в гардероба.
отдавна се е притаила там.
винаги съм си мислела 
как вещите надживяват хората,
някакси обидно е една рокля
или някакъв глупав предмет 
да те надживее.

една черна тъжна рокля
дойде време да облека,
за да изпратя ТАТКО
завинаги.

                                                      31.03.1948 - 26.08.2013г. ТАТКО

Татко, нека душата ти се извиси и успокои!
Помагай ни отгоре и прости!
Цял живот исках да те впечатля,
за да се гордееш с мен
и все си мислех ,че не успявам.
Но последните ти думи към мен бяха:
"Ти си герой!" -за миг запълних празнотата,
дълбала ме толкова дълго.
А сега трябва да продъжа да бъда герой,
не искам да те разочаровам.
С обич :
най-непокорната ти дъщеря

SVENSKA

Jag tog min examen i svenska.
Jag är väldigt glad och jag var mycket lättad.
Jag kommer att sova lugnt.
God natt!

ДЕБЮТА НА ЕДНА ТОКУ ЩО РОДЕНА ПРИНЦЕСА ХРИСТА

 

ДВЕ ЗВЕЗДИЧКИ
ПОГЛЕДНАХА ЛЮБОПИТНО
МИГ МИГ 
СВЕТ СВЕТ
ТОВА ЛИ Е СВЕТА?
С МИРИС НА МАМА
И ВЪЛНУВАЩО ОЧАКВАНЕ
ДАНО МЕ ГУШНЕ
ТОЧНО ТЯ ...

В КРЕХКОТО ЧОВЕЧЕ 
УСЕТИХ СЪДБАТА СИ,
ПРОТЕГНАХ РЪКА И Я ГРАБНАХ
НЕ ЗНАЯ ДАЛИ ЩЕ Й ДАМ ДОСТАТЪЧНО.
ТЯ ЧАКАЛА МЕ Е ОТДАВНА.

БЕЗ СТРАХ НАПРАВИХ КЪМ НЕЯ КРАЧКАТА
ВЯРВАМ, ЧЕ ЩЕ МЕ ИЗПЪЛНИ.
ПАТЕШКИ УСТНИЧКИ НЕЖНО ЦЕЛУВАТ МЕ
И ВЕЧЕ НЕ МИ Е ТЪМНО. 

04.08.2013Г
Ч.Р.Д. ХРИСТА! ДОБРЕ ДОШЛА У ДОМА!


 

НА МОЯ СИН ЛУКА - ДНЕС НА 3 ГОДИНКИ-ПОДАРЪК ОТ МАМА

КАТО ЕДИН СЛЪНЧОГЛЕД,
ВПЕРИЛ ПОГЛЕД В СЛЪНЦЕТО,
РАЗКЪСАНА МЕЖДУ ЗАПАД И ИЗТОК
ПРИ ДВЕТЕ  СИ ДЕЦА,
ДАЛЕЧ ОТ СЕВЕРА НА ЛЮБОВТА...
ОТ СВОЯ ЮГ,
ОЗАРЕНА ОТ СВЕТЛИНА,
РАНО СУТРИНТА
ОСЪЗНАВАМ...
ВЗИМАЙКИ  БИСКВИТКИ ЗА МОЕТО  ДОБРО
ВНЕЗАПНО ПОРАСЛО МОМЧЕ,
БЪРЗАЙКИ СТРЕМГЛАВО ПО ЗАВОИТЕ НА МЕЧТИТЕ СИ,
С ИЗПЪЛНЕНА ОТ ЩАСТИЕ И СМИРЕНОСТ ДУША...
НЕСПАЛА
                    НЕЯЛА
                                  РОШАВА ,
НО ДОВОЛНА И ВЛЮБЕНА В ЖИВОТА ДОБЪР-ЛОШ
И В ТОВА,КОЕТО ПРЕДСТОИ...
ИЗВЕДНЪЖ НАМЕРИЛА СМИСЪЛА.
ЗАБОДЕНА ,КАТО КАРФИЦА МАЛКА,
НО БЕЗКРАЙНО НУЖНА НЯКОМУ,

....АЗ СЕ ЛУТАМ ПО ПРАШНИТЕ ПЪТИЩА САМА,
НО ОБИЧАНА,МИСЛЕНА,СПОДЕЛЕНА
НА ТЕБ, АНГЕЛЧЕ,  БЛАГОДАРЯ!
ЧЕ ДОВЕДЕ И ДРУГИТЕ АНГЕЛИ ПРИ МЕНЕ.

28.07.2013 
ЛУКА,ТИ СИ НАЙ-ВЪЛШЕБНОТО НЕЩО В ЖИВОТА МИ!!!

КОГАТО ЗАБРАВЯ ДА СЕ УСМИХВАМ
В ДУШАТА СИ,
ПОГЛЕЖДАМ ТАЙНО  ДЕТЕТО СИ
И ПОПИВАМ ВСЯКА НЕГОВА УСМИВКА

ТАЗИ БЕЗКРАЙНА АНГЕЛСКА 
ДОБРОТА
И НЕВИННОСТ
КОЯТО Е ТОЛКОВА ТРУДНО 
ДА СЪХРАНИШ...

УЧА СЕ ОТ НЕГО
ОТНОВО 
ДА БЪДА ДОБРА И ЩЕДРА
В ЛАСКИТЕ И УСМИВКИТЕ СИ

И ДА ГЛЕДАМ НА ЖИВОТА
КАТО НА ЗАБАВЛЕНИЕ
НИЩО ДРУГО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ,
ЗАЩОТО ...

ВСИЧКО ,КОЕТО ПРАВИМ,
 ЧУВАМЕ,
  КАЗВАМЕ
    СТРАДАМЕ,
      ПОДОЗИРАМЕ,
        ПРЕЖИВЯВАМЕ,
СТРЕМИТЕЛНО НАГОРЕ
ОЩЕ ПО-СТРЕМГЛАВО НАДОЛУ

...СА САМО ЕДНИ 
БЕЗКРАЙНИ ИЛЮЗИИ 
НЯКАК СИ ПО-СМИСЛЕНО МИ Е 
БЕЗКРАЙНОСТТА НА ЛЮБОВТА

ИНЖЕКТИРАМ СИ Я В ОГРОМНИ ДОЗИ,
ЗА ДА МЕ ПОДДЪРЖА ЖИВА.

 

ТРИ МЕСЕЦА

ТРИ МЕСЕЦА 
СЕМЕЙСТВОТО НИ РАЗДЕЛЕНО Е 
ОТ НЯКОЛКО ДЪРЖАВИ 
И ЕДНО МОРЕ.
ПО СКАЙПА СЕ ОБИЧАМЕ,
ЦЕЛУВАМЕ
ОТГЛЕЖДАМЕ СИ НАШЕТО ДЕТЕ.

ТРИ МЕСЕЦА -

ЩЕ ПРОМЕНИМ ЖИВОТА СИ
НАДЯВАМ СЕ КЪМ НЕЩО ПО-ДОБРО!
АКО НЕ ТРЪГНА, ЩЕ УМРА ОТ ЛЮБОПИТСТВО,
ТАМ,ЗАД ЗАВОЯ ЧАКА НИ: КАКВО???
ТРИ МЕСЕЦА 
И НЯКАКСИ ПОРАСНАХМЕ
ПО-МИЛИ СМЕ ОТ ВСИЧКИ НА СВЕТА.
И "ЛЕКА НОЩ", КОГАТО С ТЕБ СИ КАЗВАМЕ,
ИЗПРАЩАМЕ СИ ЦЯЛАТА ДУША



 

Един Божи Ден

ДЖИ ЕС ЕМА на ДЖИДЖИ иззвънява точно   в 7.30. Вчера закодирах началото на новото "утре". Вчера не беше с най -перфектния завършек, но се стегнах и си направих план. Не разбирам реалността така, както я разбират повечето хора. Аз се рея в моя си свят, на моятат си честота. Някакви хора отвреме на време влизат и излизат в нея, но те с нищо не разрушават това ОМММ ОМММ на състоянието ми.


Стиснала съм  днешния план и се надъхвам да го преизпълня.Но и нищо от него да не отметна , е все едно  - никой не ми държи сметка за нищо. От толкова време не съм оставала сама,че чак ми е непривично. Фантазирам си какво бих могла да правя със свободата си и гърдите ми се пълнят с толкова чист и смел въздух, сякаш досега съм забравяла да дишам. Когато останеш изведнъж сам със себе си, установяваш ,че ти си изчезнал някъде през годините, слял си се с другия човек, преминал си през него и си се превърнал в него...Забравяш кой си, какви са желанията ти, какво би те вдъхновило сега, когато можеш да избираш самостоятелно. Трябва да забавя темпото и да тръгна обратно, към себе си...

Но да се върна в реалността...в моята измислена реалност.
Първата ми работа е да нацелувам Лука, да го облека за яслата, да му дам 1 банан, сиропчетата за имунитет, да се  облека и аз на 2 на 3 и да се метнем в колата.Пърпорим към градината и весело си пеем ние двамата с Мечо. Сега Прасчо е далеч и не може да ни види какви ги вършим.

Лукчо гушка и целува едно момиченце,  хваща я за ръка и си поема по неговите си бебешорски задължения.

Прибирам се. Първо , много ясно, си правя кафе и фреш. Някакси обичам да ми е комфортно и леко да се размотавам. Така си се настройвам за центрофугата на деня.
Започвам по списъка със задачите. Измислям на бърза ръка няколко оферти, развъртам телефоните, гледам да не се изморя от глупости още в началото. Решавам , че заслужавам нещо по-добро и за пръв път в живота си решавам да си купя по-скъп телефон, за ди ми върши работа. Все пак се занимавам с изкуство , а нямам с какво да снимам едни прическа и грим ,които сътворявам в студиото. 
Всеки ден се отбивам в аптеката да набия всички пари,които имам ,в безкрайни сиропи за кашлица,витамити, капки,мехлеми,бабини трънкини, които са един голям ташак...Абе кой го пусна тоя грип бе! Затри ни. Нощем се стряскам рязко в съня си и започвам да се давя, а главата ми дрънчи като празно гърне.

Всеки месец ходя да правя една моя клиентка на 87 години у тях."Юлийче, ти си ми като дъщеря" ми казва София и ми показва писма от приятелите си от цял свят,които й пишат. Невероятно интелигентна жена. С нея ми е по-кеф да си разговарям , отколкото с доста други.Боядисвам я, разглеждаме малко снимки от Судан и Канада. Подстригвам я и й казвам,че е като абитуриентка, а тя се усмихва и й е приятно да ме вижда . Тя няма деца и всеки път , когато си тръгвам, ме гали по бузата. Чудя се всеки път дали не я виждам за последно. 

После карам през цяла София, по бул"България" към планината. Отивам да уредя едни документи на един приятел, че му обещах.Влизам в бизнес-сграда.Всичко е сиво.Въздухът е сив и безличен.Сещам се за "мъртви души". Между стаите минават високи момичета , на високи токчета , с жестоки амбициозни лица. Гледам ги , виждам че се гордеят с работата си , със сградата, в която минава живота им, затворени зад хладна сивота, какво ли чакат да им се случи.?!..Никога не бих могла да съм на тяхно място.Толкова отдавна избягах от тази безсмислена скука и суета. В мислите ми са безкрайните плажове и бохемските ни приятели , с които споделихме лятото. 
Няма връщане назад!!!!!!!!
 Отчуждих се от големия град, от вещите,от цикъла да правиш едно и също, от хората... Разбрах ,че нищо не ми е нужно , освен вяра и вдъхновение. Мога да СЪМ без всичките тия вещи, мебели,апартаменти, тегнещи отношения, "така трябва", някви събития - гръмки заглавия по вестници и телевизия... ВСЯКО ЧУДО ЗА 3 ДНИ! Гледам как всички повтарят като папагали едно и също. Едно момиче в салона каза: "Защо са всички тия стачки - само се излагаме пред Европа", после отиде на сватба в Шератън. Чудя се , хората глупави ли са , така да разсъждават, тъпи ли са , да не проумяват смисълът, че не е само някви битови нужди, слепи ли са, да не видят, че историята се повтаря винаги една и съща, втръснала мелодия. Само аз ли съм се оттегчила толкова от земния живот и не го разбирам. Душата ми се рее отдавна в някакво друго измерение. С тялото си съм тук: спя, ям, разболявам се, карам кола , работя, прибирам се...странно е...Душата ми се отдели  и не знам докъде ще я следвам.
Джъмбо изпива силите ми в опит да открия подарък за дете на 7 години. Безрезултатно. Пак минавам през цяла София и в един Аутлет изненадващо си купувам 2 чифта груби кожени ботуши-кубинки...решавам , че едните ще са ми подарък за Св.Валентин, а другите за осми март от мъжа ми, който никак не е романтичен. Но какво ми пречи аз да си бъда.
Отивам до една банка, после взимам къдрокосчо от градината. Той не спира да ми говори. Партийка сме с него сега,само двамата. От една седмица ядем само макарони, чиниите си стоят в мивката, не ми пука за нищо:)))
Пеем си, боричкаме се, обаждаме се на баща му по скайпа, казвам му за подаръците,които той не знае че ми е направил.

Приспивам малкия Шмекер, изпирам 2 перални и ги простирам, отпушвам канали, подготвям си екипа за тай-чи, пия едно АЦЦ, да му се не види!, преглеждам новините...бля бля бля...едно и също , вече се чудят с какво да ни фрапират, то не е лесно всек ден да се бориш за вниманието на някого.
Малко английски, поддържам ниво, че скоро ще съм гражданин на света....ха ха ,а може би и на други светове...някак си Земята вече ми малее...
Дано не ви се струвам шизофренична, но и да е така, ми е все едно.
Лека нощ!