хиляди пъти говорих с Господ
хиляди пъти посрещах страха
и ужаса да загубя теб-моя баща.
В мислите си бях малко дете,
обожаващо своя татко.
Спомени,чувства, емоции, гняв
обърканост, неверие...
БОЛКА -огромна смазваща тъга
и БЕЗВРЕМИЕ.
Искаше ми се да имам
идеално семейство,
но беше друго и много трудно,
но се опитах да вляза в твоите мисли, в твоето сърце,
когато си ни създавал на този свят...
сигурно не си бил толкова строг -
сигурно си имал причини за това...и мечти.
Опитвам се да те разбера
опитвам се да ти простя
опитвам се да заглуша
всички крясъци и горчиви слова,
които сме си казали
и да оставя само една
ЧИСТА ЛЮБОВ - такава,
каквато се полага между баща и дъщеря.
Оня идеален баща в мислите ми
и онази идеална дъщеря.
Моля се на Господ
да спре да те боли и да те срещне
с най-близките ти хора.
Моля се за всички, които ги боли
от загубата
и най-вече за майка ми - тази светица
и нечовешка жена
моля се за нея да превъзмогне скръбта
и своята изгубена млада вечна любов
и да обърне очи
към своите деца и към техните деца -
защото тя е създала това потомство
и макар и тъжно,
ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА
"В РАДОСТ И В ТЪГА"
А НИЕ СМЕ САМО
ЕДНИ ПРЕХОДНИ ТЕЛА
И ВЕЧНО ТЪРСЕЩИ ДУШИ.
Сбогом , ТАТКО!
Юлето
