от възглавниците на ангелите
Ето...не виждам вече ни тъга, ни умора
Просветва в душата ми изтерзана
От вечното бързане да успея...
Да успея
Да бъда майка истинска!
Да работя до дупка, за да не съм в дупка...
Да уча цял един живот, за да се развивам
Децата да преспивам и да ги завивам
Ох колко има още, не ми се изброява ...
Снегът накара ме за всичко да забравя!
