сряда, 8 февруари 2017 г.

ИСТИНАТА ЗА БАЩИТЕ

Вчера се запознах с една жена. Правих косата й 7 часа. Съгласете се, че за толкова време хората се сближават. Сръбкиня. Бизнесменка. Пет минути след запознанството ни, тя ми съобщи- ''Мъжът ми е в затвора.'' Показа ми негови снимки , на двете им малки деца, бил най-успешния в бизнеса си , нещо не излязло счетоводството му, някой го изпял на данъчните и го затворили за 16 месеца. Бях ужасена! Сега тя сама въртеше огромната фирма, 2те деца...
Попитах я как ще се оправя и че сигурно ще е ужасно за нея и децата, а тя отговори "Когато бях на 21 години , баща ми почина от рак. Ако можех да избирам той да е година и половина в затвора и жив, щях това да избера." Прозвуча ми страшно, но логично и смело.
После си мислех за моя баща, който ако можех да избирам да е в затвора и жив, днес щеше да празнува с мама

47 години от сватбата си. На 20 и 21 са се оженили -деца! и после сме се появили ние трите. Колко е успокояващо да оставиш нещо или някого след себе си ...Когато си отиваше, последния път като е говорил с мен, ми прошепна "Ти си герой!" Толкова дълго бях чакала да ме оцени. Каза  ми го накрая.

Kърпата на Криси

Колко спомени по плажната ти кърпа...
разлято кафе и смях
размазано плажно олио и слънце
и розово петно от новия ми бански.
Вкопчени песъчинки 
и солени капчици море
от различни плажове :
Златна рибка, Созопол,
Градина, Смокиня...
по нашите места...
всяка година...
сякаш нещо ни дърпа натам.
Седя си в нашия бивак
между трите ни палатки и колите,
под тентата
и гледам
плажната ти кърпа...
като карта на спомените
и незабравимите мигове
и емоции, на приятелството ни
дългогодишно.



понеделник, 6 февруари 2017 г.

ВСЕКИ ИСКА ДА Е НА ТВОЕ МЯСТО 3

Ходя от време на време на басейн във Фаршта (Швеция).
Един път се мъчех да плувам, лекарите ми го препоръчват, заради болките ми , причинени от фризьорската ми професия. Забелязах една жена , много възрастна, съсухрена, сигурно беше на около 90 години. Тя плуваше в продължение на 2 часа, без да почива. Най- накрая се отправи към стълбичката да излиза. Изкачи се на ръцете си, седна на ръба на басейна и сложи  2 протези,  вместо крака. После я видях в банята, беше на повече от 90. Тя беше герой! Каква жажда за живот!!!
Хвана ме срам , че се оплаквам от болки в гърба.

ВСЕКИ ИСКА ДА Е НА ТВОЕ МЯСТО 2

Вчера беше неделя.
И както винаги се разхождахме с децата.
Бяхме между две замръзнали езера, където всяка зима правят изкуствена писта за ски-бягане. Шведите са луди по спорта. Използват всяка минута да тренират.
Гледам в далечината една двойка - момче и момиче, с еднакви черно-лилави екипи, на ски , бяха спрели и нещо си оправяха. 
И казвам на Пацо "Погледни ги какви изваяни фигури имат и двамата! И колко им е хубаво да тренират заедно!", а подсъзнателно и мълчаливо си мисля ,как ми се иска и ние да сме като тях, а не депресирани и мрънкащи през февруари.
Когато наближихме, стори ми се много странно, сякаш единия крак на момичето отсъстваше във въздуха, но завършваше в скиорска обувка. Помислих си, че слънцето ми пречи да го видя или че зрението ми вече е зле и се напрегнах.
Момичето имаше тънка метална протеза от горе до долу.
Настръхнах от това какво си пожелах преди малко!

ВСЕКИ ИСКА ДА Е НА ТВОЕ МЯСТО 1

Днес в салона се подстригваше един руснак,
спечелил от лото 1 милион крони.
Държеше се като човек, който иска да си върне 
предишното АЗ,
онова невинното, несъблазненото, борещото се.
Може би само си въобразявах,
че беше тъжен и по-уморен от преди.
Каза ни къде го има на клип в You-tube,
сякаш го беше казвал и на други 1 милион пъти...
толкова дълго, 
че му беше омръзнало да е милионер.
Саша - така се казваше,
а приличаше на Кубрат Пулев ,
създаден да се бори...
вече нямаше нужда,
беше му отнето...
Хората го гледаха и го мразеха,
защото му завиждаха.
Искаха да са на неговото място -
те да бъдат мразени.

КОЛЕДА С АНГЕЛИТЕ

По-истинско няма как да бъде -
аз и ти, нашите ангели.
Коледа идва на пръсти
и ни очаква да станем.

Детски смях да изпълни стаите.
Юруууш към подаръците!
да са доволни и усмихнати
малките ни котараци.

Благодарим ти, Господи,
за това, с което дари ни!
Чудото да не сме сами
в дългите и студени зими.

Нека да се помолим 
пред празничната погача
да сме здрави , сити, доволни,
а другото нищо не значи!

Да си простим за лошото ,
да бъдем малко по-смирени,
да разбираме по-добре другите 
и на живота промените.

МЕЧТИ

И ако живота е 
"ако..." и "...тогава",
ако е той задънена улица...
без изход
Ако е край
стена
ограничение...
Ако ни предлага само трохите
и стените , в които да се блъскаме...


Бас държа, че
МЕЧТИТЕ са сито без дъно,
Космос без край,
дъга всепоглъщаща.
Няма как някой да ги ограничи,
как да ги спре
или забрани.
Те вибрират на своя честота,
не могат да бъдат засечени,
блокирани, унищожени.

Нашите мечти...
крилати белоснежни
недосегаеми птици.

Любов

Всяка любов е единствена
Моята към теб 
вече е закодирана във вселената
Зная , че сме се срещали 
и пак ще се срещнем
във всички човешки животи
И ще си бъдем отново 
аз и ти
и нашите мигове.