Не помня откога не е спирало да вали сняг...Месеци вече.
Тишината и безвремието ни е погълнало.
Всеки се чуди откъде да изчопли смисъла,
а той все ми убягва.
Време на лични рекорди и лични самоубийства.
Слушам моята музика...
всичките ми любими рок-звезди са мъртви.
Останах само аз да анализирам болката.
Мислех си , че цял живот се стремиш да израстваш,
духовно и всякак,
после истината и болката, параноята, славата, безумието ,
послостта, рутината,
пътят заникъде ...
те скапват,
затова всички хапчета за безсъние и стрес
са изкупени.
Защо не си признаете, това е съвременната болест,
която и вас ви тресе ?!
И вие ли сте на антидепресанти,
за да задържите само още малко,
не че е нужно.
