Жената на мъжа трябва да е по-ниска
една глава под него,
да се повдига на пръсти,
за да го целуне.
Трябва да е с нежна кожа,
гладка и топла
като утробата,
в която се ражда животът .
Душата й да носи
бръчки, белези и спомени.
Тялото й да мами,
да събужда страст
и понякога да заровиш глава,
натежала от мисли...
да те успокои, да потънеш.
Жената на мъжа
трябва да е слаба, ранима, уязвима.
Именно в това се крие
нейната сила спрямо мъжа.
Да е майка, приятел, любовница ,
да умее да готви , изслушва,
прелъстява, утешава,
да създава уюта в дома
и да гледа деца.
Жената на мъжа
трябва да е свободна,
за да избере само един .
Трябва да е умна,
за да го задържи.
Трябва да е силна,
за да успее да запази мачтата
на семейството непречупена
от свирепите бури на живота.
Жената на мъжа
трябва да пропуска болката
през себе си
и да я пречиства
чрез сълзите си...
И да умее да прощава
греховете му, обидите
и избухливостта.
Да мърка и само един
неин поглед
да го накара да стане
и да се бори докрай.
Жената не мъжа
е тихото огнище и стихията,
вдъхновението и божията сила.
Тя създава живота с мила усмивка
и благославя или проклина.
Julia Luka
