Как се казваш? - Мария.Утре имам имен ден.

Можеш да избягаш от скуката по хиляди начини, стига да имаш въображение. Важното е да си измисляш днес какъв искаш да си: разпилян художник, турист-ентусиаст, префинен дегустатор, разюздан бохем, анонимен прелъстител във фейса или просто да си кибичиш пред телевизора, можеш да влизаш и излизаш от роли , когато си пожелаеш, да полееш цветята, да изчакаш да стане по-хладно и да тръгнеш в произвилна посока да търсиш малки,  сгушени в дворовете на стара София нови кафенца, пропити с дух и атмосфера,  да откриваш с изненада колко бързо се променя облика на родния ти град, как някакси е станало по-уютно и по-красиво по парковете, като че ли се е пробудило някакво съзнание и  стремеж към уютното, добрия  вкус , специални местенца, специална музика, усмихнати свежи хора , нощна София.
Нощта на 14 август е магическа. Във въздуха се носи любов и усещане,че морето е ей там, зад ъгъла. За да не ми е скучно лятото,когато съм в София, си представям, че софийският ми апартамент е на морето, че си почивам,чета, каня приятели, пием сангрия и си готвим всеки  ден по една уникална нова рецепта. А когато захладнее, паля колата и отивам в центъра, разглеждам всяка сграда, всяка уличка, всяко ново кафене, всеки бар и всеки двор през погледа на турист, който за пръв път е тук. 

Запалих се по това, след като попаднах на един сайт със стари снимки на София и други места. Виждаш развитието на София  , същите сгради, но преди сто години, а пред тях хора, облечени архаично и смешно...и ме завладява странно усещане за тогава, за сега и че всичките тези усмихнати лица не са между живите, а сградите са си същите. Колко преходен е човешкия живот. Колко велико нещо е енергията. Тя не се губи никога. Затова минаваме от едно тяло в друго . Прераждания. И всеки път имаме възможност да започнем начисто, да бъдем по-добри и по-осъзнати. 
...такива мисли ми минават през главата.

Днес се лутаме по уличките и откриваме едно много приятно оазисче на "Белчев" до "Алабин"- "Конфети"-с духа на откриватели сядаме да се потопим в атмосферата: лек приятен джаз, красив интериор, маслинови дръвчета , осветени в меката нощ, италиански ястия. Поръчваме зелени салати с козе сирене, талиатели с каперси и пармезан,пием вино ,гледаме хората, колко са живи, те гледат нас колко сме красиви-Лука е с риза и прическа,от масите му намигат , а той хитрее. Разказвам на Паци за новата книга, която чета, как съвпада  изцяло със сегашната ми настройка към живота. Аз съм неспокоен човек и винаги имам съмнения относно смисъла на живота в различните му прояви, по едно време се притесних жестоко от тази вечна неудовлетвореност, но четейки тази книга, разбирам, че същите въпроси си задава и авторът. 

"Когато неудовлетвореността е упорита, значи е изпратена от Господ поради една-единствена причина - за да се промени всичко и да се продължи напред." ( Паулу Коелю - Алеф)

И така , приятна вечеря, представям си, че съм в малко градче в Италия, после разходка, мали улички, големи осветени улици, празни витрини, заключени магазини, наклонена  дълга калдъръмена улица без край, напомняща ми за Истанбул и улиците му , изтичащи надолу, към морето. 
Нещо ме водеше натам...вървях си безгрижно,между "Леге " и "Калоян" ,  вече бях поела обратно към колата, когато погледът ми бе привлечен от един голям уличен кашон , в които мърдаха очички на една миниатюрна старица. Заля ме учудване, стъписване, съжаление , желание да й помогна - отидох до нея и й дадох пари. Тя не искаше да ги вземе. Каза ми, че утре е именният й ден. Попита ме как се казвам и с много кротък глас ми разказа , че е бивша медицинска сестра, имала е къща на 3 етажа във Волуяк, имала син - убили го зверски, а някой фалшифицирал документите за къщата й и я взели. От 97-ма година живеела на улицата, зиме и лете. Говореше спокойно, умно, сякаш тя ме успокояваше , че всичко е наред. Разказа ми ,че този кашон е нейния дом, че утре ще почерпи за именния си ден, че продавала цветя, за да изучи сина си. Една буца растеше в гърлото ми и незнаех какво да кажа. Попитах я дали и утре ще е там -тя ми кимна. Искало й се да може да се изкъпе...и тогава вече щях да ревна. Не можех да повярвам как е възможно , няма ли социални, община или някой да помогне на такива хора - тя е една стара , съсипана от мъка старица, кой знае какво е преживяла. Беше толкова спокойна-сякаш нямаше какво да губи. Тръгнах си притихнала и тъжна. Шофирах и мислех за нея. 
Реших да направя нещо за нея - ще й направя лично картичка за именния й ден и ще я занеса,после ще я заведа да се изкъпе и ще я нахраня. А после ще помоля някой да се заеме със случая. Ако можете, помогнете. На всеки може да се случи такъв драматичен обрат в живота. 
АЗ: Как се казваш? 
ТЯ: Мария.Утре имам имен ден.

текст: Юлия Славчева
снимки: от архива на "Изгубената България"
1.Църквата "Света Неделя"
2.Народния театър "Иван Вазов"
3.Бозаджия пред Военния клуб - до "Червило"