ГОРСКИЯ РАЙ

Отварям очи и виждам гората.
Върховете на дърветата се поклащат и ми казват "ела!"
Слънцето е напекло и ми намига през щорите.
Навън е топла и прекрасна  цветна есен.

Измъквам се от пухените завивки,
обувам едни маратонки и шушляк
и се втурвам навън.

Живея в гората.
Прекрачвам входната врата
и въздухът на гора,окъпани в роса  кедри,тъмно зелени борове, дъхав мъх 
и кристална свежест ме изпълва.

Диви птици летят над мен
небето е синьо и много високо
разтворено и необятно...
Зелено във всичките му разцветки,
златно,медно,ръждиво,червено,пурпурно,кавяво-
топлата палитра на природния художник.

Имам си една скала, цялата в мек зелен мъх,
плоска-като хеликоптерна площадка...
залята е сутрин от слънчеви лъчи
тишина, спокойствие,  чуроликане.
Закачам си якето на един боров клон
и започвам с упражненията.
Невероятно е да се слееш с дивата природа.

Разгрявам и започвам да тичам по горските пътечки.
Разузнавам и навлизам все по дълбоко в гората.
Чудя се дали ще срещна диви животни
но изобщо не ме е страх,
толкова естествено се чувствам.


Намирам една полянка,
навсякъде сини и червени боровинки.
Тук всичко,което ям, има истински, богат вкус - 
спомням си го от детството си
животът е прост, спокоен и уютен-
като в приказка
като в мечтите ни,
които сме имали дълги години,


Всичко се случи!
И съм безкрайно щастлива,
че съм тук и сега ,
след всичко важно ,което преживях 
и преди всичко невероятно , което ще ми се случи.

Багажът ми от България дойде вчера

10 кашона. Не изгарям от желание да го разопаковам...
Живях прекрасно 8 дни без него,


само с 2 тениски ,1 пуловер ,1 яке и едни обувки.
Осъзнах,че нищо повече не ми е трябвало,
никакви други вещи...

        само любовта, която намерих
безкрайното небе,
        спокойствието
        СВОБОДАТА.