СРЯДА СУТРИН

текст : Юлия Славчева

В съня си чествам  Kоледа. Венци от борови иглички. Смях и непознати хора. Празнични столове.
...Чувам сънените боси стъпки на мъжа ми. Той отива до кухнята,пуска бързозавиращата кана и отмерва механично в бебешкото шише точно 210ml вода и 3 равни лъжици сухо мляко. Любимата закуска на оня-здравичкия- синът ни Лука. 
По тънка нишка се спускам от съня и навлизам в друг паралелен свят - залято от слънце утро - 25 август е - най-топлия ден от това лято. Мъжът ми седи на раклата - бос, гол, разчорлен и сънен и държи Бабанчо в мъжка прегръдка, докато той лакомо и шумно премлясква млякото. Открехнала съм мъничко вратата и ги гледам. Приисква ми се да ги снимам. Това са мигове, които отлитат бързо. Докато се обърнем и ще е пораснал.
Наплисквам лицето си и се мушвам в Неговото легло. Чакам го да дойде. Телевизорът е включен и дават страхотно състезание по брейк. Става ми весело.
Лука вече е в кошарката. Сит и доволен. Мърмори на бебешки на Рекси и Баба Жаба. 

Мъжът  ми идва в леглото, гушва ме , гали ме по гърба, знае , че така обичам. Усещам мислите му, които той не споделя, усещам нарастващото му неспокойствие от предстоящия ден, усещам мъжкото му тяло, топлината  и нежността му към мен, загрижеността му към нас с Лука. Гледам  го как се бори всеки ден - понякога лети устремено напред, понякога пада и пак се изправя - като войн - и продължава борбата. 

И в този момент  и аз преливам от нежност към него...И въпреки многото проблеми, надвиснали над нас и черната дупка на кризата, която гледа да ни погълне, аз знам, че това са най-хубавите ни дни. Залята съм от безкрайно спокойствие. Чувствам се защитена.

После той отпушва канала в банята.  Взима душ. Обува панталона на Allsaints. Аз приглаждам косата му с малко вакса, за да не е като облак. Нахлупва сламеното си бомбе, пътешествало с нас по морета, гори и балкани. Целува ме и тръгва да се бори със света навън. Аз оставам да пиша и да закусвам с пчелен прашец от Родопите и кисело мляко.