седи и чака в гардероба.
отдавна се е притаила там.
винаги съм си мислела
как вещите надживяват хората,
някакси обидно е една рокля
или някакъв глупав предмет
да те надживее.
една черна тъжна рокля
дойде време да облека,
за да изпратя ТАТКО
завинаги.
31.03.1948 - 26.08.2013г. ТАТКО
Татко, нека душата ти се извиси и успокои!
Помагай ни отгоре и прости!
Цял живот исках да те впечатля,
за да се гордееш с мен
и все си мислех ,че не успявам.
Но последните ти думи към мен бяха:
"Ти си герой!" -за миг запълних празнотата,
дълбала ме толкова дълго.
А сега трябва да продъжа да бъда герой,
не искам да те разочаровам.
С обич :
най-непокорната ти дъщеря
Няма коментари:
Публикуване на коментар