Хиляди пъти преживях смъртта

хиляди пъти говорих с Господ

хиляди пъти посрещах страха

и ужаса да загубя теб-моя баща.

В мислите си бях малко дете,

обожаващо своя татко.

Спомени,чувства, емоции, гняв

обърканост, неверие...

БОЛКА -огромна смазваща тъга

и БЕЗВРЕМИЕ.

Искаше ми се да имам

идеално семейство,

но беше друго и много трудно,

но се опитах да вляза в твоите мисли, в твоето сърце,

когато си ни създавал на този свят...

сигурно не си бил толкова строг - 

сигурно си имал причини за това...и мечти.

Опитвам се да те разбера

опитвам се да ти простя

опитвам се да заглуша

всички крясъци и горчиви слова,

които сме си казали

и да  оставя само една

ЧИСТА  ЛЮБОВ - такава,

каквато се полага между баща и дъщеря.

Оня  идеален баща в мислите ми

и онази идеална дъщеря.

Моля се на Господ

да спре да те боли и да те срещне

с най-близките ти хора.

Моля се за всички, които ги боли

от загубата

и най-вече за майка ми - тази светица

и нечовешка жена

моля се за нея да превъзмогне скръбта 

и своята изгубена млада вечна любов

и да обърне очи

към своите деца и към техните деца -

защото тя е създала това потомство

и макар и тъжно, 

ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

"В РАДОСТ И В ТЪГА"

А НИЕ СМЕ САМО

ЕДНИ ПРЕХОДНИ ТЕЛА

И ВЕЧНО ТЪРСЕЩИ ДУШИ.

Сбогом , ТАТКО!

Юлето