Вчера беше неделя.
И както винаги се разхождахме с децата.
Бяхме между две замръзнали езера, където всяка зима правят изкуствена писта за ски-бягане. Шведите са луди по спорта. Използват всяка минута да тренират.
Гледам в далечината една двойка - момче и момиче, с еднакви черно-лилави екипи, на ски , бяха спрели и нещо си оправяха.
И казвам на Пацо "Погледни ги какви изваяни фигури имат и двамата! И колко им е хубаво да тренират заедно!", а подсъзнателно и мълчаливо си мисля ,как ми се иска и ние да сме като тях, а не депресирани и мрънкащи през февруари.
Когато наближихме, стори ми се много странно, сякаш единия крак на момичето отсъстваше във въздуха, но завършваше в скиорска обувка. Помислих си, че слънцето ми пречи да го видя или че зрението ми вече е зле и се напрегнах.
Момичето имаше тънка метална протеза от горе до долу.
Настръхнах от това какво си пожелах преди малко!
Няма коментари:
Публикуване на коментар