ИСТИНАТА ЗА БАЩИТЕ

Вчера се запознах с една жена. Правих косата й 7 часа. Съгласете се, че за толкова време хората се сближават. Сръбкиня. Бизнесменка. Пет минути след запознанството ни, тя ми съобщи- ''Мъжът ми е в затвора.'' Показа ми негови снимки , на двете им малки деца, бил най-успешния в бизнеса си , нещо не излязло счетоводството му, някой го изпял на данъчните и го затворили за 16 месеца. Бях ужасена! Сега тя сама въртеше огромната фирма, 2те деца...
Попитах я как ще се оправя и че сигурно ще е ужасно за нея и децата, а тя отговори "Когато бях на 21 години , баща ми почина от рак. Ако можех да избирам той да е година и половина в затвора и жив, щях това да избера." Прозвуча ми страшно, но логично и смело.
После си мислех за моя баща, който ако можех да избирам да е в затвора и жив, днес щеше да празнува с мама

47 години от сватбата си. На 20 и 21 са се оженили -деца! и после сме се появили ние трите. Колко е успокояващо да оставиш нещо или някого след себе си ...Когато си отиваше, последния път като е говорил с мен, ми прошепна "Ти си герой!" Толкова дълго бях чакала да ме оцени. Каза  ми го накрая.