понеделник, 12 декември 2011 г.

проект : 1 седмица от моя живот. неделя

Неделя.
Свещения ден.
Когато бях малка, мразех неделите, не знаех какво да правя, всичко интересно ми беше в училище, харесваше ми да уча, да се срещам с приятелите си. У нас се потисках и се чувствах като в затвор.
Сега понякога е същото, защото сме от ония - работохолиците, които не знаят какво да правят, когато не са заети с нещо.
И понеже на Лука ще му е първата Коледа и той не знае какво е елха, Дядо Коледа, подаръци и такива приятни неща, качихме го на количката и в най-големия дъжд отидохме за елха - ама истинска! Да ти мирише на елхичка, на зима, на Коледа .
Не ги одобрявам изкуствените-да , по практично е , но майната му на практичното и мъртвото. Да запазим малкото истински неща в живота си. И  да ви кажа, тези -изкуствените, ги правят от петрол, така ,че няма как да спасите природата. Докато естествените се садят с тази цел-да бъдат отсечени. Ако все пак се чувствате виновни, отидете и засадете няколко дръвчета, за да дадете своя принос.
Украсяването премина трескаво - Пацо показваше на Лука как се подреждат играчките, а той ги береше трескаво от клоните и се мъчеше да не изостава.
Накрая се наложи да го изолираме за 5 минути, за да довършим и оградихме елхата ...с бодлива тел.........ха ха ха, майтапя се,...с 2 табуретки.
А това е едно писмо  до Дядо Коледа на моята племенница - на 5 години - Ния:




Съмненията в живота започват много рано. Например Ния е казала на майка си, че се съмнява в миналогодишния Дядо Коледа, не можело да е той, защото  "бил с гумени ботуши!!!, някви смешни очила и миналата година бил по-стар"....Прозорливост, ей! Все пак модата се следи, да си ги нямаме такива, тинтири-минтири


 
...И с този ден, моят проект приключва.
Ето това е 1 седмица от моя живот, имала съм и много по-вълнуващи седмици, имала съм най-вероятно и по-лоши, но лошите гледам да не ги помня, изчиствам ги от себе си. Нищо не ви спестих, нищо не прибавих. Както се казва : нито  повече, нито по-малко.
Лека нощ! И ангели на възглавницата ви.




текст и фото: Юлия Барбулия, а на испанския - Хулия

Няма коментари:

Публикуване на коментар