проект : 1 седмица от моя живот.Понеделник

Ставам в 8ч., за да нахраня Лука. Правя му попара с масло, сиренце и прясно мляко.Той както винаги е обезумял от глад. Храня  го половин час. Разбирам се делово с баща му как да протече деня. Отивам до яслата на Лука. До магазина , да напазарувам , връщам  се с една кофа с портокали - явно това ще ядем следващите дни :))))
Закусвам. Готвя манджа със свинско, картофи , праз, моркови и чушки за малкия. Говоря с една приятелка, уговарям си часове с клиенти на салона, за по-късно, с момчето от ДЗИ, за щети, сметки, вноски, дати и т.н. обичайните неща. 
Лука междувременно се е наакал, преобувам, проветрявам, сресвам го,после той се сресва, говорим си, пея му малко джаз -мелодията на Пинко розовата пантера в моя джаз-интерпретация, той е замислен, но му харесва. Подреждам стаите, сменям спално бельо, подреждам кухнята, спалнята, хола, антрето, изхвърлям боклука. Правя си едно кафе с мляко, фреш- от кофата с портокалите...
...Лука ми подава чувалчето за спане, демек :слагай ме , че съм умрял за сън. Слагам го, целувам го. Имам 1 час да свърша останалите неща.
Правя счетоводството на цели 2 магазина, изписвам стока, смятам обороти, говоря с продавачки, пиша имейли. За 1 минута хвърлям поглед и на фейса, за да съм в час с останалите...Междувременно става 12 часа.

Имам да ушия няколко скъсани пуловера. Заемам се. Кърпейки ги, си представям, че е 18-ти век, мъжете са на лов или за дърва, а аз пред огъня кърпя дрехите им и ми става някакси уютно в този измислен 18-ти век.
Следобяд имам няколко бизнес срещи, няколко клиента за подстригване и сешоар, 1 боя.
Утре съм на курс по испански и ще трябва да си прочета лекциите от миналия път, да пиша домашно, да уча текст.
Вечерта ще вляза в ролята на майка-ще къпя,храня,обличам и преспивам малкия, че си говорим с баща му за него, за деня ни как е минал , за предстоящия ден , какво трябва да се свърши. Ще си говорим за елхата и костюма на дядо Коледа , които ще купим за пирвата Коледа на Лука; за магазините ни, добре ли вървят; за детето какво е казало и направило днес; за това, кой какво е прочел  и какво ни е развълнувало, за някое ново прозрение за живота и малко мечти как ще пътуваме до края на живота си. После ще гледаме един филм, Той ще заспи, гушнал ме, а аз ще си дочитам книгата "Фейсбуки"-на Любен Дилов, за да се приспя.
Само толкова. Все пак едва е  понеделник!