Предупреждение!!! Ако не искате да се сдухвате, просто не го четете! Не мога в този момент да бъда позитивна.
Не искам да описвам сряда - черта.........Все едно я е нямало. Знам, че не е честно спрямо проекта, но опитвам се да оставя вратичка, да се измъкна от описание на НИЩОТО.
Четвъртък.
Премина в тревожност, в усещане , че губя основата, стабилното, това което съм градила с години.Оставали ли сте някога без 1 стотинка дни наред.Да нямате за хляб. Да гладувате физически и душевно. Да знаете , че най-лошото предстои. Обедняваме с часове. Не, не се самосъжалявам, никога не съм изпадала в паника от такива неща, живяла съм твърде дълго на ръба. Наблюдавам се отстрани и откривам, че човек като изпадне в крайна нужда, става много комбинативен. Като да измислиш точно с какво да оцелееш, когато нямаш нищо. Оказва се , че можеш да ядеш и коричка сух хляб. Започваш да бъдеш благодарен за всяка една дреболия. Точно решаваш, че не може да стане по-лошо, и спират тока, и става супер студено, не можеш да стоплиш храната на детето, не можеш да си направиш 1 чай. Поредния урок, колко си зависим и уязвим в цивилизацията и как ВИНАГИ МОЖЕ ДА СТАНЕ И ПО-ЛОШО.
През нощта, когато всичко става още по-плашещо,мисля си най-лошото, представям си как ни оставят на улицата, как ставаме бежанци, как завинаги се махаме.Махаме от какво? И къде отиваме?
Моята приятелка ми казва: Ей,не се мре толкова лесно!
Завиждам й за куража. Обичам я , че е толкова смела. Страх ме е да си призная, че умирам в душата си, като че ли отказвам да се надявам нещо да се подобри. Предавам ли се? Това ли е ?
Откакто живея с тази тревожност, не мога нито да чета, нито да гледам филми, нито да говоря с някого. Вижда ми се безсмислено и лицемерно. Какво да кажа? Какво да премълча? Кого го интересува? Всички са толкова погълнати от собствените си терзания и проблеми.
Бонбони по празниците!:)Най-вкусни са!
ОтговорИзтриване