проект : 1 седмица от моя живот.Вторник

P.S. още от понеделник. 
Бях с много близък за мен човек на по чаша вино, споделяйки си съкровенни тайни. Прибирам се по тъмно и гледам свети прозореца на детската - Пацо гушнал Лука и се клатят като двама мечоци , протягат се за памперс над гардероба.Стана ми толкова топло и хубаво, че се затичах по стълбите.

Вторник.
Навън е надвиснало оловно сиво в очакване на първия сняг. Напомня ми за сибир, за Коми, като дежавю от миналото. Още от сутринта си го усещам, че днес ще е един мързелив ден, само ще се мотаем наоколо. Приемам го такъв и го започвам. Лежа в стаята на Лука, на белия килим, търкалям се , вземайки елементи от йогата, а малкият се доближава и целува коленете ми.
Пацо ни прави закуска - принцеси със сирене и яйца, запечени във фурната и бонус - компот от ягоди. Хормоните ми нещо са неконтролируеми и капризничат, не им е достатъчно, искат и сладко от ягоди и сурова туршия. После моля Пацо да ми каже някоя от неговите рецепти за риба - той е голям майстор,ей! Лука е нахитряло-весел , в чудесно настроение. Даваме му пюре с риба хек, за да усети и той Никулден. Аз му разказвам, че днес се яде риба, а той сочи аквариума и вика тревожно : О - О-О!!!! Мисли си , че сме изяли домашните любимци.
Гледам малко клипове на Ейми, представям си как всички са пред екраните си и очакват нещо да се случи...Мисля си колко нещастие и мъка има по света. Как напоследък става все по трудно да се съхраниш и да бъдеш оптимист, мисля си за филма Future -посланието... докъде сме стигнали, меланхолията, празнотата, депресията, самотата, страха, отчаянието, лудостта, очакването, нищото....
Всеки път мислено благодаря за това, което имам и което съм. Нищо повече не ми трябва. Имам цялата любов в себе си. И я виждам в очите на детето ми и на мъжа ми, когато ме прегръщат. 

"Ти си такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание. Каквото е твоето силно вътрешно желание, такава е и волята ти. Каквато е волята ти, такива са делата ти. Каквито са делата ти, такава е съдбата ти. "

Подготвяме празничен обяд. Аз направих картофена салата с праз, а Паци пържи балканска пастърва. С биричка. За мен Ефес, за него-тъмна Гинес.
Едни ще си помислят-тия как си угаждат, други ще кажат ебаси колко скучно, нищо не им се случва, трети, които копнеят за семейство,  тайно ще  завидят, а аз ви казвам, че всичкое относително и субективно - кой от каквото има нужда. 
Всеки намира смисъла в различни неща, резултатът е важен, колко е пълна къщичката на душата ти и дали е топло, дали свети...ей такива неща.
И понеже лежах цял ден, после не ме свърташе на курса по испански.

Смачках Лука за лека нощ и гледах за най-строгите затвори по света - какво ли е да те затворят в клетка 1 на 5 метра, като животно...за 10 години или до живот. 
Всеки е в клетка, но друго си е да си мислиш, че можеш да скокнеш до Лондон, до Кауфланд или на кафенце, а?!