фотография: авторска ,пак Юлчето
Петък вечерта.Самосъжалението и дезориентацията ми удариха тавана. Бях решила да се държа мъжки, въпреки всичко, но вечерта цялото въздържание, невъзможността да си поприказвам с някого, да се разсея с нещо, ме докараха до голямото и изтощително реване. В резултат , посрещнах съботата с огромни оттекли очи, подута...Един съвет: никога не оставайте сами с мислите си, когато сте на ръба за много дълго време. Излезте, разходете се, срещнете някакви хора, правете нещо, но не се вглъбявайте...шибана работа!
Събота.
Бях отминала критичната точка. Вбесих се на себе си и се взех в ръце.Трябваше да ходя с очила на курса по испански и да лъжа цял ден хората, че имам рядка алергия на очите. Беше ми интересно на испанския.После подстригах трима приятели в салона. Говорих с друг приятел за живота в чужбина, няма да казвам къде,че ако избягам, да не могат да ме намерят :)
И отидох да се видя с 2-ма приятели в мутренския бар на "Шипка" . Тя беше стюардеса по света 4 години.Той я чакаше в България. Преди това са живели заедно само 4 месеца, а сега чакат бебе.Междувременно поддържаха любовта и връзката си, като се виждаха в различни точки на света.Романтично, а? Тя ми каза: животът като стюардеса е много лесен и забавен.Трудно е да се откажеш,защото нищо не ти липсва. Но когато си на такива места, за каквито другите мечтаят цял живот, а ти си там и не можеш да се зарадваш...трябва да разбереш и да усетиш кога да спреш.Защото в крайна сметка , има и други неща ,които да са ти нови и интересни, като например да се закотвиш някъде, да се опиташ да създадеш семейно гнездо, да направиш друг нов експеримент в живота си.
Ако знаеш само колко положително звучиш,сама ще си завидиш!Пиши,пиши,не се отказвай,че и на тези който им е като твоето им идва куража!:)И не се спирай!
ОтговорИзтриване