Къщата в Ленна

 КЪЩАТА В ЛЕННА

А

2020 / 07/ 20

В една горска стара къща

изсипахме живота си.

През нашите очи я видяхме

как оживява,

с картините, нарисувани в студените зимни дни,

когато светлината се процеждаше само за два часа на ден

през гъстото зелено на елите,

с шарените черги от пътешествието ни в Обидош и Португалия,

с морско сините керамични чинии , 

от магазинччето на Паце и Дени от България,

с книгите от Славейков,

с рисуваната плочка от Тасос,

с бялото старо пиано, купено в Стокхолм от семейство чилийци,

с обеците ми от Котка и Котка от Созопол,

с кашона с детски книжки, събиран от баба за децата,

с ухаещи подправки от цял свят.

Сега, когато съберем всичко това отново в кашоните,

готови да започнем един нов етап,

с почти пораснали деца ,в дом сред цивилизацията,

когато по стената липсват снимките ни,

по земята е голо и студено без килимите,

стените са безлични без картините ни,

от нас няма да е останало нищо,

нашият дух е с нас, в кашоните…

...Може би ще ми липсва дивата зелена гора, навън,

през прозорците, 

елените, минаващи през двора ни

и невероятната тишина...