Аз + ти = нерешено от мен уравнение.
Една трагично-комична история.
Първо ти ме гониш, после аз теб,
и отново разменяме местата си.
Понякога се стигаме ,
а понякога си крещим от ръбовете на
някаква пропаст и не се чуваме.
Аз и ти , загадка, любов,която ме превзема,
покорява, подлудява, съсипва, обърква,
прави ме по-добра и по-зла,
но никога спокойна.
Ти си въздуха, с който искам да напълня гърдите си
и който никога не ми достига.
Изплъзваща се сянка, понякога се чудя
реален ли си, после си спомням ,
че съм с теб от 15 години.
Аз съм огъня ,който теб разпалва.
Понякога щастлива, по-често тъжна и разплакана.
Нямам друга любов, не търся замяна.
Това е моя кръст, да се науча да приемам.
И никога няма да разреша тази загадка
какво си ти за мен.
Ето, ти ме питаш с усмивка :
“Днес как е? Обичаш ли ме?“
Моя отговор просто те забавлява,
той няма да промени нищо в твоето отношение
към мен.
Ти+и аз = Джиджи, ОБИЧАМ ТЕ винаги еднакво.
Гледаш ме като три годишно дете, Джиджка!
Твоята любов никога не се променя,поне ти така твърдиш.
Минахме с теб през какво ли не,
тичахме по жарави ,
борихме се с вятърни мелници,
загубихме всичко през скъсаните си джобове.
Но и много скъпи подаръци получихме.
Не сме добре с нервите, избухливи сме,
понякога си казваме неща ,които болят.
И пак сме под един покрив
с твоя страх да не пропилееш себе си
с моя страх да не мога да се намеря,
с огромната лоялност един към друг
и любовта ни кой както я разбира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар