Вървим

08.12.2015,   Стокхолм, Ленна

ВЪРВИМ

 Вървим рамо до рамо 

в битката на живота.

Отрано сме се разбрали

кой за какво ще воюва,

накъде отиваме, 

коя е следващата спирка,

какво ще ядем на вечеря

днес, утре, в понеделник след три години...

И сме толкова сигурни,

че сме заедно.

Глупаво, наивно вярващи,

че сме същите двама,

тръгнали в началото.

Най–после забелязваме,

че другият е завил в някоя своя уличка,

а това до теб е сянката ти –

лепкава, просмукана от монолози...

Нищо, приятелко Душа, не би ни спасило,

нито воплите, нито горчивите думи,

хвърлени на вятъра,

нито сълзите и яда в очите ти,

нито промъкналото се предателско 

„Да се разделяме тогава!“

...

Любовта ми минава на лента,

преди завинаги да си замине.

...И тогава някой ни транспортира в онази магическа гора, 

в която спряхме, да си припомним

кои бяхме, когато още вярвахме един в друг.

Плакахме и двамата

за изгубената невинност, близост, за другия,

за себе си повече.

Треперехме и стискахме пръстите си...

Целувахме се през сълзи и сополи...

и звездите бяха свидетели какво си обещахме.