ДА ВЯРВАШ ИЛИ НЕ?

текст : Юлия Славчева

Иска ти се да вярваш, но не вярваш.
Знаеш, че не трябва да вярваш, но вярваш.
А въпросът се поражда от страха, да не те прецакат.
Затова повечето вярват в Бог...лесно е да вярваш в нещо недосегаемо,
с което не живееш , не спиш, не се караш, не делиш сметки, 
поради това, не може да те нарани.
Докато, да вярваш на Някого, си е нож с две остриета.Хората са слаби и рано или късно те предават.
Да вярваш на себе си?...Е, работиш върху това непрекъснато...И да предположим, че ставаш си толкова самодостатъчен, че нямаш място в с свят, в който всеки търси половинката си.( Дори и 40- годишни мъже вярват в тази измишльотина).
Хората не могат да разберат,че "разводът" е нещо нормално.Случва се на всеки милион пъти в живота.
Всяка секунда се разделяш с нещо, с някого, с част от себе си.
Всеки миг е уникален - разделяш се всеки миг - като ядрото на клетка - делиш се, защото животът е движение и никога покой.
Тогава кой ви е излъгал, че трябва да се събираме и да вярваме в това.
...И понеже не вярвам в себе си, реших да заложа на теб. Казах ти тайната.
Ти въздъхна, отиде бавно до бюрото си... и натисна копчето за унищожение.
Не можех да повярвам...