поливаме лятото

Кафето е същото,
масата-старата,
барът - очакващ твойта поръчка.
Идват тук всякакви:
някои поркат,
други се хилят...
въобще е нагъчкано.
Отпускаш се . Вече
за нищо не мислиш,
просто си там,
дишаш същия въздух.
Погледи разни
пресичат се в тъмното...
някой те гледа - 
не мислиш за тръгване.
Джинове, водки - 
поливаме лятото,
после носталгия
пари в очите...
Някои са в тъпия град,
други няма ги - 
идват и тръгват,
щом свършат парите.


текст: Юлия Славчева