ВРАГОВЕ

текст: Юлия Славчева

Сега, ти си най-големия ми враг.
Т.е. най-големият ми враг е в главата ми.
И понеже ти си в главата ми, затова врагът ми изглежда като теб.
Когато спра да те приемам като Мен и да си мисля, че сме едно и също,
ще останем аз и ти на двата бряга - достатъчно далеч, че да осъзная,
че врагът не е излизал от главата ми - по-спотаен, но е там.
Значи Той , не си Ти, Той -съм Аз...но от себе си не мога да избягам...
Тогава ще си най-безобидното нещо в живота ми.
...Дълго време,  бях се сляла с теб. 
Нямах усещане за отделност, за индивидуалност.
Толкова сляпо ти вярвах,че загубих изцяло инстинкта си за самосъхранение.
Сега бавно пристъпвам...завладявам всяка педя от общата територия.
И когато събера достатъчно сила, ще зърна страничен път, неутъпкан от теб.
И без да  спирам , ще продължа по него, а ти ще продължиш по Нашия път,
който ще стане Твой.
Може би тогава ще спрем да воюваме. Няма да има за какво.
Ще те пусна да си отидеш. Ще бъдеш един от многото, които съм обичала.