Този въпрос ми зададе социалната работничка , опитвайки се да ми създаде "приличен" профил на евентуален бъдещ родител. Тя беше по-малка от мен , но ми задаваше абсурдни въпроси, непроменени сякаш от Соца. Опитваше се да ме накара да отговарям "удобно" и "безопасно"... Въпросите ставаха все по-безумни. Личноста ми се раздвояваше: инстинктът ми говореше да бъда предпазлива, прилично-лицемерна, прямата ми същност се бунтуваше срещу закостенелостта на матрицата, в която се опитваха да ме вкарат.Не можах да се сдържа и подкарах направо - твърдо, мръсно и смело - изказах своята съвременна гледна точка и отправих контра-въпроси...Момичето се потеше, искаше й се да се съгласи с мен, но служебното й положение я правеше вдървена и скучна.
"На какво ще научите детето си?" - искам да попитам бременните жени, които още не са станали майки, дали седят да правят анализ на този въпрос, преди още да са виждали детето си, преди да са разбрали от какво ще има нужда то, преди всъщност да усетят какво е да си родител. Защото всеки , според мен, може само да предполага, но никога да не знае точния отговор.
Аз съм спонтанен човек. За мен магията на живота е да не знаеш какво ще ти се случи, да се изненадваш всеки ден и да се раждаш всяка сутрин отначало.
Затова отговорих честно :" Не бих могла да знам на какво точно ще науча детето си, та нали всеки ден ще се уча да бъда майка! Ще действам в движение. Това е."
Последва тежко мълчание. Тя ме изгледа, сякаш съм инатливо глупаво дете, и си записа нещо. Помислих си: "Е, май изгорях." - разбира се, че знаех какво искаше да чуе от мен, как трябва да звучи в доклада на социалните...все пак съм завършила с литература, зная как да се изразявам, била съм на безброй интервюта за работа, общувам с много хора в студиото си за красота и смятам , че съм добър психолог...Какъв е смисълът, ако не мога да съм истинска - още едно болтче в машината. Неискреността ме убива!
"На какво ще научите детето си?"...
Сега, когато имам сина си - Лука - разбрах , че той ме научи да обичам безкористно и всеотдайно, да бъда безкрайно търпелива и някак си щастливо смирена. Изпълни празнотата в душата ми. А аз го уча да открива света , да пътешества, да бъде смел , любопитен, самостоятелен. Давам му това, от което има нужда в момента. И го целувам за Лека нощ с цялата си любов и нежност, за да спи спокойно.
А за всичко останало, ще се ориентирам в движение!
:)аз съм с малко по-голям стаж в родителството,но все още се уча и се надявам да ги научавам и тях!Но почти всеки път съм като първолак и никога не знам дали съм права,дали е редно и много често ми е сложно,но ако в нещо съм сигурна,то това е,че със сигурност ги обичам.
ОтговорИзтриване