ИЗПОВЕДТА НА ЕДНА ИЗГУБЕНА ДУША

текст : Юлия Славчева

Никога не бих отгатнала годините й. Мислех си, че е на около 24, когато влезе при мен, за пръв път,  да си прави косата. Фризьорите са психолозите и прихиатрите на обществото.Хората идват при тях не само, за да променят прическата и самочувствието си, но и да споделят малките си човешки историйки. Веднъж седнали на "стола на доверието",от тях започва да се лее поток от душевни  терзания...
И докато мия и суша дългата й, изкуствена, гарваново-черна коса, тя започва разказа си.
Била на 13 години, когато се запознала с първото си гадже- циганин. Той я "направил жена".
Скоро след това я направил нещо повече  - жрица на любовта. Тя нямала нищо против, "щом той искал".
След изнурителната нощ, той я биел "на почивки", заради изпепеляващата го ромска ревност...И така, две години. Предполагам,  че й е харесвало по някакъв особено извратен начин.
Опитвам се да не я прекъсвам с глупави въпроси, изскачащи от възмутения ми "стъклен" подреден свят.
Сега, била доволна ...тук,в София. Изкарвала по 200 лв . на нощ, но всичко отивало за "парцалки". Забелязвам как е дошла - по дамска дантелена нощничка - а навън е кучи студ и сняг.Мъжете, минаващи покрай витрината на студиото, ще си счупят вратовете, за да я огледат. Тя искрено се забавлява с това.
Опитвам се да й задам сериозния въпрос: "Добре де, какво ще правиш след една-две години? Няма цял живот да спиш с цигани и араби за пари?!"...
А тя, отдавна обмислила отговора, ми заявява професионално: "Амииииии,ще го правя до 25 години.Сега съм на 16.После ще се омъжа за някой богат чужденец - англичанин или французин..."
Млъквам, за да не звуча наставнически - обвинително  (все пак ми е клиентка!).
Но не мога да си обясня, точно кога тези деца - жени преживяват детството си. Кога им се случват онези неща между 13-тата и 18-тата година, за които повечето хора (в моя свят) си спомнят с топло чувство до края на живота си.
Кога? ....Как?...И тогава разбирам, че те са жертви на оня - тъмния свят, където нищо не вирее...(Добре,че родителите ми ме предпазиха от него!  )...свят, в който се търгува с оръжие, наркотици и жива плът -и човешкият живот и душа не струват нищо..Там, децата остаряват изведнъж,за една нощ, а невинността си отива прокудена от новото усещане за пресметливост.
Мисля си какво съм правила аз на 13 години-още си играех с кукли...а Нея са  я "блъскали"-(и в двата смисъла )...най-долната измет, за пари, които е давала на гаджето си - циганин...без съпротива, от любов и страх.
"Виждала съм, как продават  нищо неподозиращи момичета, докато си пият кафе. Отвличат ги, пъхат ги в багажник на кола и за една нощ се озовават в Гърция или другаде" - ми доверява тя.
Тръпки ме побиват от тази информация...Да ти отнемат свободата, да изтръгнат най-съкровеното от теб, да откраднат бъдещето ти, да те пречупят...защото от този свят никой не се връща чист.
"Искам тая вечер да имам много клиенти ! Стискай палци!" - по детски ме моли момичето - жена...а после тихо ми казва: "Знаеш ли, вчера всички клиенти искаха мен.Чакаха ме да свърша с някой, и следващия веднага ме взимаше. Почувствах се толкова поласкана, че ме желаят толкова много мъже..."
Дълго не коментирам Просто я слушам. Тя е литературен образ в моя разказ - опитвам се да я уловя пезпристастно. Трудно е да надникнеш в живота на една проститутка...повечето не споделят. Но Тя идва всяка вечер, неотменно, точно в 18 часа, на своята психо-терапия и ми разказва подробно за изтеклата, през детската й плът, нощ...имена, години, размери, по колко пъти, срещу колко пари...
Питам я най-после: "Добре де, не те ли е гнус! Не изпитваш ли отвращение понякога?".

"Да, гнус ме е , но стискам зъби. Често спя с 80-годишни старци. Един чак рева за мен - искаше ме само за себе си. Какво иска  от мен, та аз съм само на 16 години!" - не схванах логиката й, но усетих, че детското и женственото са нейните оръжия. Тя си служи ту с едното, ту с другото...и се забавлява от реакциите на другите. А всъщност, всичко е за пари и поради вече напреднала нимфомания. А и може би примирението, че е къс месо, което клиентите за 50 лв на час правят на кайма, й помага да го понесе по-лесно. Но какво ли разбирам аз?! Това са само предположения за един свят, в който не съм била.Та нали аз съм Алиса в страната на чудесата - с дълго безметежно детство и розови очила. За такива като мен е израза "расъл в саксия". Точно така се чувствам всяка вечер, когато Тя идва, да ми разкаже следващата си история.