ДА ИМАШ СОБСТВЕН СВЯТ,НЕ ЗНАЧИ НЕПРЕМЕННО,ЧЕ СИ ЛУД

ОКТОМВРИ 2003Г.
текст Юлия Славчева

Кой е по-истински: Светът навън или Светът,който всеки човек измисля за себе си .Ти кой избираш?!
Единият е такъв, какъвто е...нямаш право на грешки...една голяма масовка, в която всички  участваме...някои са по-агресивни и лицемерни от други и успяват да се нагодят, останалите  просто се провалят и тълпата ги стъпква...повече никой не се сеща за тях.
Другият свят може да бъде всякакъв...какъвто си го измислиш...можеш да раздуваш балона,колкото поискаш.Тук всичко е позволено.Само е нужно малко повече фантазия...и си най-великия!
Децата са щастливци. Те не са принудени да избират между двата свята, да се колебаят кой път да да хванат, да се терзаят дали са успели, дали са взели правилното решение...Светът на фантазията-пътешестват из него. Децата порастват - едни улягат , а някои се лутат цял живот....
Ти от кои си? И на теб ли ти минават понякога такива мисли? 
Имам нужда от себе си и от своята стая, без никой в нея,  има ли други, избледнявам, изчезвам...хората ме обезличават.  Мога да остана  сама така  за цял живот. Преди се боях от самотата...сега, тя е моя наркотик-май се пристрастих завинаги....
Не понасям глупаците, залостени  в  затвора на своята ограниченост - зациклящи, винаги устремени към някакви излъскани и противни ясни цели- не биха могли да живеят просто така, заради самия живот. Промитите им мозъци сънуват бляскави коли,пари и пошлост. Те винаги са пример за колективно подражание ...Лъжат другите,но всъщност лъжат себе си. Толкова е скучно и безлично-пагубно е да живееш по този начин. Пустотата те съсипва и не знаеш как да я запълниш, дори е трудно да "превъртиш" и да станеш един от другите - Измислените герои.
В началото всички ме харесват - виждат в мен едно усмихнато мило момиченце. После по-проницателните забелязват,че съм малко странна, докато един ден разберат, че всичко това вече не им харесва, даже започва да ги плаши. Някои си мислят, че ще ме променят-ще ме спасят от самата мен...никой не стигна до края - не събраха кураж!

Аз съм от онези порцеланови балерини, които изскачат от кутия за бижута и започват да се въртят в омагьосан кръг - всички се наслаждават на това мъничко чудо, а ТО се моли по-скоро да се скъса шибаната пружинка, която го кара да се върти и всички да го оставят намира.