ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

текст: Юлия Славчева 
 
Всичко предварително е планирано с хладна прецизност
и безскруполна точност.
Главата го заболява от червеното на устните й,
нажежили въображението му до пръсване.
Тя бавно кръстосва краката си  -
за миг докосва небето,
А на него му пресъхва слюнката.
Да го остави без дъх, без капчица мозък
Да го обезлличи
Да го унижи -
това е нейната цел.
А после той сам ще сложи всичко в краката й
и ще предпочете да живее цял един живот 
с болка,
заради този единствен смазващ 
магически миг.

Тя стрелва лакомо езика си към белия прах,
облизва го с премрежени очи и котешки ресници.
Зениците й са мишени,
но целта е той.
Тя е злото, което ще се възцари...
Защото хората наистина си падат по 
мрака и унижението.
Колкото е по-голяма болката,
толкова е по-сладка.
Тя го примамва
и той , смазан от желание, 
се хвърля върху димящата й плът.
Тя впива нокти в него
и изтръгва сърцето му,
а там -  цъфнали теменуги.
Демоничната й усмивка потапя всичко в мрак.